Вечният Папагал

Живееше в клетка. Не каква да е, а огромна, красива, пищна, богата, луксозна... Свръхбогата, с всичко - интересни вещи, интересна и вечно чиста и прозрачна вода, интересна зеленина, цветя, тревичка, храсти, дървета, потоци...

Светлина прозираше от всякъде. Имаше звуци... музика...

Въздухът беше винаги чист. Подухваше...

И странно, че подухваше, защото – Това беше Клетка – която завършваше със стъклена стена!

Изящна, красива и прозрачна стъклена стена, сътворена незнайно от кой.

Но той не знаеше това. Не знаеше, че това огромно пространство е клетка и е единственият негов дом.

-          Аз съм Господарят! – повтаряше той и се наслаждаваше на това.

Отиваше покрай цветята и им казваше – Аз съм Господарят!

Отиваше до дървото и казваше това. После го казваше на всичко, което имаше... А то беше много!

Но Папагалът можеше да повтаря това отново и отново. И го правеше...

Дали го разбираха неговите цветя, неговото дърво, потокът, храстите... и всичко?

Клетката беше вечна... И той беше вечен.

Ако съществуваше вечност.

Художник: Алиса Василева