Принцът живееше в градче, потънало в зеленина сега, през май. Имаше огромна градина, в която се грижеше за своите рози. А те цъфтяха ли цъфтяха.

Тази година в края на май наближаваше вълнуващ празник за принца - краят на неговото гимназиално обучение.

И друг празник също - краят и абитуриентската  вечер на кралицата на сърцето му. Защото всяко момче на тази възраст си има кралица на сърцето и на мечтите си.

Принцът реши да направи отличен подарък на 18-годишното момиче.

Ето какъв.

Щеше да има бал, на който щеше да се избере най-красивото момиче, от всички подгласнички. Те бяха 1000 общо, от цялата държава.

Принцът искаше това да е неговото момиче и затова на предишният ден откъсна всички разцъфтели  рози, обра силно ухаещите листенца на цветовете им едно по едно, събра ги в голям чувал и ги занесе и подари на момичето.

То очаровано ахна -  Ще ги поставя във ваната си и утре през нощта ще ухая на всички, а и на журито. Ще спечеля -  ще стана Кралицата!

В градината на принцът имаше и дървета. Обитаваха ги разни птички. Там живееше и Славеят. 

Славеят обичаше да надпява всички останали птици. 

Чудни бяха неговите песни. За какво ли не разказваха те.

Най-вече Славеят обичаше да пее за звездите, далечните звезди - обсипващи небето рано сутрин - когато той се събуждаше.  Пееше и за Изгревът, за Дъждът и Полъхът на Вятъра! За планините, небесата, горите и реките! И за всичко, което виждаше!

Пееше за красотата! Затова песните му бяха съвършени.

Днес Принцът каза на Славеят : - Остана ми само една роза. Тя още не е разцъфтяла. Ще разцъфти тази нощ!

Чуй ме - Искам тази нощ да пееш така, че розата да стане Тъмно-алена - като моята кръв. Готов съм да дам кръвта си за моята принцеса. 

Искам тя да спечели престижното Състезание за най-красивата от 1000 подгласнички, най-красивата от всички най-красиви.

Тя ще ухае на всички мои рози, защото ще се потопи в уханният им аромат.

Когато тя спечели  званието Кралица на красотата, ще и поднеса пред всички тази роза, оцветена с кръв. Така тя ще заблести още повече!

Славеят се съгласи. Стана му тъжно.

Когато принцът заспа, той се приготви, пое си дъх и отиде до розата.

• Здравей, моя кралице! - каза Славеят на розата. Тази нощ ще пея за тебе, за да станеш най-прекрасната от всички рози. Ще ти разказвам за всичко, което пожелаеш! Какво искаш да чуеш от мен сега, кралице? - я попита той.

• Разкажи ми за Любовта!

Славеят въздъхна. Зачуди се. Той знаеше странни и тъжни неща за съвременната любов.

• Ще ти разкажа, кралице. Но дали така ще станеш по-хубава!?

И той започна тъжно да пее. Градината онемя. Всичките ѝ обитатели слушаха.

Славеят разказваше за Младостта и Грозотата - които вървяха ръка за ръка.

Разказваше как повечето момичета вместо с разкошни и красиви роклички - ходят с продрани дънки, от които надничат части на тялото им - Гледка, предназначена явно да съблазнява - без ден и час - Винаги!

Разказваше  че вместо чисти и изпрани бели копринени блузки и ризки - момичетата ходят с черни бюстиета, дори в училищните часове и ухаят на мръсотия.

Разказваше за свлечените им дрехи, говорещи за нечистоплътност и душевна пустота.

Разказваше за голотата, която съвременните момичета безспирно демонстрираха - на кой ли?

Той пееше за неприятно набиващия се тътен на съвременните ритми, които слушаха тези момичета. За грозната музика, която те слушаха до безкрайност, музиката на техните идоли и идеали.

Какви са идеалите им? - пееше Славеят на Розата. А слушаха тя - розата и цялата градина.

Какви са мечтите им? - плачеше той.

Мечтите им бяха лъскавите коли на приятелите им и пищно обзаведените им бъдещи домове. 

Мечтите им са възхитените и плъзгащи се по телата им сластолюбиви мъжки погледи.

Мечтите им са да станат Звезди. Да блеснат и да изпъкнат, да се знаят от всички, на които безкрайно да демонстрират прелестите си и така наречената от тях самите - красота.

А кое ли наричат Красота?!

Славеят пееше все по-силно. От сърцето му бликаше кръв. Понеже там се впи най-острото трънче на жадната Роза.

Тя бързо разцъфваше.

• Спри, моля те, спри! Та аз ще разцъфтя и прецъфтя за една нощ. От мен няма да остане нищо, нищо. Принцът няма да може да ме занесе на момичето, защото листенцата  ми ще окапят - от твоето възмущение. Пей ми за истинската любов, моля!

Славеят се задави. Кръв избликна, заедно с това, което щеше сега да изпее. На Всички!

• Алена Розо! Не ме интересува дали ти и аз ще Оцелеем!

Нима не виждаш, че Светът свършва! Че нашата градина я няма! Няма ги всички рози! Те са дадени, за да направят едно грозно и гнусно тяло - благоуханно.

Та това момиче, тази бъдеща кралица - цяла година живее с мисълта как да стане още по-красива и плаща за това. Плаща за корекции на своите скули и на своите устни, на своите гърди, на веждите и миглите си, на бедрата си. Цяла година усилено тренира и се измъчва от умора и пренатоварване - за да има някакви си съвършени според модата форми.

Погледни нейните снимки - със силно разголената си рокля, характерна за кориците на еротични списания, тя прилича на кукличка от витрината на порномагазин.

Та тя отдавна е загубила и девствеността  си - за да има опит и за да съблазнява по-добре.

Пееше Славеят. Неговата песен започна да прилича на тътен. Той се давеше и листата на розата ставаха още по-тъмно-алени. От неговата кръв.

Тревите, цветята  и храстите, Дърветата и Звездите - слушаха неговата мъчителна песен.

Те плачеха.

Звездите  се скриха от обида. Небето зейна като бездна. Появи се силен вятър.

Той се усилваше и стана бурен.

Розата уплашено трепереше. Нейните листенца с мъка се крепяха все още. 

Бяха тъмноалени.

Небето затрещя. Появиха се светкавици и скоро заваляха тежки капки.

Славеят пееше. Пееше за това, как умира.

Пееше за Любовта, която никъде не съществува.

Пееше за това, че неговият принц не знае какво е истинска любов. Че обича и уважава Кукла, а не Човек.

Че момчето безжалостно е отнело животът на хиляда рози, за да дари уханието им на една мръсница - бъдеща майка!

И - Кралица?! На Красотата…?!

На сутринта в калта лежаха отронените тъмно-алени листенца на Розата и бездиханният Славей.

Ася, 15-ти юли, 2024