Имаше една църква - така наричаха това място. Представляваше бивш киносалон, амфитеатрален, с голяма сцена долу отпред, побиращ 1000 души.
В него седмично два пъти се събираха желаещите вярващи, хора - явно нещастни и освен това според тях си - бедни.
Какво желаещи - може би ще попитате?
Ами каквото всички желаем - здраве, спокойствие, благоденствие и щастие.
Но те освен това желаеха да вярват! Да вярват в Него - Всемогъщият, Всесилният, Най-Силният и Най-Праведният и Най-Добрият - Бог!, да и Най-Великият!
Защото така казваха неговите посланици - а това бяха - Пасторите! - Пастирите!, които ги учеха. Учеха ги, че за да бъдеш здрав, богат и силен, трябва преди всичко да вярваш в Него - Нашият Бог!
Ето - Службата - така се нарича богослужението - Службата започваше с песен, в която непрекъснато се повтаряше - Вярвам в тебе, защото си най-силният! Ще пея за тебе! Ще те обичам! Ще ти служа!
И така - всеки път. Нови и нови стихове и мелодии се съчиняваха, идваха Пастири, проповядваха - и разказваха - как онова болно момче на бедна жена оживяло и се изцерило, как оня беден човек намерил богатство, как счупения крак бързо се изцерил, от вяра - в Него. И така нататък.
Година след година.
Само че пастирите казваха и друго - Казваха - Бог обича да му се плаща! И то - да му се плаща много!
Плащайте му с вашата вяра и почит, всеотдайност и … - Пари!!
Това те казваха всеки път. Но не го казваха с думи. Просто пускаха по няколко големи картонени кутии, с голям процеп отгоре в средата. Кутии, в които хората, вярващите, пускаха своите големи пликове с големи суми. Да, от такава сума някои се изхранваха по 5 дни.
Събирали парите Пастирите. Понякога казваха за какво харчат парите - Например за да построят още по-голяма църква!
След службата вярващите отиваха на близката спирка и товареха градските автобуси.
А Пастирите се качваха в поредната бляскава кола, например най-нов модел джип Мерцедес … и тръгваха към къде?