Слънцето и стаята

Слънцето и стаята

Слънцето се е настанило тук, между четирите стени и грее ли, грее...

Това е така, защото и тази сутрин, много рано, Тя се събуди, протегна се, полежа малко, след това стана и погледна през прозореца. Нямаше го още Слънцето.

-   Днес май ще е облачно, - си каза Тя, гледайки небето. Наистина имаше много сиви облаци.

Искаше и се да не е така и да бъде един ярък, уханен и топъл ден.

Тогава Тя отвори прозореца и усмихната си помисли – Но аз имам магия!...

И си я каза на ум:

Слънчице, изгрей!

Птиченце, запей...

Ако не съм виновна аз

В тоз дивен час...

Слънцето само това и чака. То чува винаги тази песничка, а Тя сякаш знае това...

Защото винаги, когато си я каже, става слънчево, благоуханно и топло... Тогава слънцето надниква в стаята ѝ, изследва я отново и отново, и се настанява в нея...

А Тя си пее на ум разни други неща и е щастлива...

И радост залива света!

Нейният свят!

художник:  Алиса Василева