Песен за тъжното Море

Сиво - синьо небе,

   И Морето е сиво - синьо!

На кого се сърдиш, Море!

О, Бъди все така красиво!

Гларуси, чайки и всякакви птички

В тебе оглеждат се и те търсят!

Търся те и аз!

Но се сърдиш, Море!

Ти забравяш за моята Обич!

Няма ме, няма ме на плажа ти пуст!

Пустота и моето сърце тревожи!

Пустота, и вятър, навяващ студ!

Вълните ти все така продължават

Да се плискат!

Но плажът, но плажът е пуст!

Далече остава твоето ухание

И повеят - навяващ Студ!

Може би Утре Слънцето

Ще се усмихне!

Може би весело и

Още по-красиво ще станеш ти!

Но дали пак ще чуя

Твоят плисък!

И Шумът на вълните…

Този велик Шум!

Гръмогласно и нямо

Кажи че ме викаш!

Покани ме!

И ще откликна Аз!

Както безгласно изричам

Твоето Име -

Мое Море!

Обичам те Аз!

24 април, сряда, 2024

Пловдив