Въжеиграч

Въжеиграчът

Имаше едно чудновато място с много къщи, събрани една до друга. Имаше ли хора в тях или не, не знам, защото вечер, когато луната се разхождаше по лазурното небе, прозорците на къщите светеха, но не се чуваше нито детски смях, нито лай на кучета, нито говор.

Всички мълчаха.

Може би причина за това беше силуетът на въжеиграча, който се появяваше над езерото, между дърветата, върху коприненото въже. Тогава всички внимаваха, а въжеиграчът ставаше все по-опитен и с изящните си крака правеше странни и красиви подскоци върху въжето.

Той омагьосваше и луната, и водата в езерото, и всички прозорци, зад които затаили дъх, децата не нарушаваха тишината.

Дълго време продължаваше танцът на въжеиграча. Сънната нощ настъпваше, но биваше победена от прекрасния танц.

Може би всички харесваха този безмълвен танц. 

                                                                                           Художник: Алиса Василева