Нощен град

Накъде се стреми този бързат силует?

Това е единственото тъмно петно, открояващо се на бликащата отвсякъде светлина.

Нощен град!  Обсипан със светлини от застинала музика, които извират от прозорците, гмурват се в безбройните потоци, пресичащи града, и ги правят пъстри и красиви.

Над потоците има малки извити мостове, на които като спре, той чува или звук на пиано, или звън на чаши, пълни с радост.

Улиците са забързани, сякаш казват – аз не съм само това!...

Те канят нощния пътник все по-навътре и по-далеко, като че ли той трябва да открие поне още едно тъмно петно... А такова няма...

Той не се чувства сам в късния час, защото вълшебна светлина и музика искрят навсякъде и го придружават...

А зад прозорците се виждат усмихнати, понякога прегърнати, обкръжени от красота и спокойствие хора!...

Улиците и цялото това сияние се открояват на фона на трептящото, безкрайно, черносиньо небе... Дали не стигат до него? Дали тези потоци и улиците не се сливат някъде там,... далече... с безкрайността?

Художник : Алиса Василева