Забърдо. Утро.
Слънцето наднича иззад билото на планината и усмихнато грабва четката. Явно на шега боядисва ли, боядисва склоновете на планината. Ето че тук и там започват да светят, да жълтеят и аленеят премените на дърветата в далечината. Есента припламва с причудливи цветове по склоновете на Забърдо.
Как да не му се прииска на човек да грабне също четка и боички и да пресътвори тази красота на лист хартия!
Разни пернати същества съперничат с пъстрите си цветове на
отсрещните есенни храсталаци и дървета.
Бързам да им натроша трохички, за да ги примамя по-наблизо.
Когато бялата Зима покрие с юрганчето си цялата тази пъстрота, птичките ще я отнесат със себе си в своите гнезда и ще ни напомнят за топлината на тези есенни мигове.
Но дотогава има още много, много дни, докосвани от полъхът на есенните ветрове, на все още топлите дъждовни капки, и на проливни дъждове - съперничещи си с водните боички на Слънцето.
Сякаш Слънцето, Ветровете и Дъждът се състезават в сътворяването на все по чудни гледки, тук, в Родопите.
Есен над Забърдо.
Събота, 18-ти октомври, 2025