Неделя, 12 януари, 2025
Ето че пак бяла снежна постеля зави боровете, горските пътища и поляните.
Седя си аз на топло и наблюдавам през прозореца как снегът си вали, вали и натрупва по дърветата и поляните на отсрещният хълм. Красива гледка! Невероятен пейзаж!
Преди няколко дни, преди да се стопи навсякъде в селото и около селото снегът, през моят прозорец там, на отсрещният хълм се отпечатваха в снега стъпките на минаващите странници - разни животинки. И понеже едните бяха дълбоки и отчетливи - си представях, че са на сърничка.
Лятото от Вила Забърдо наблюдавахме и снимахме сърничка и еленче на отсрещната картофена нива.
Така че нищо чудно, да имам късмета от моят прозорец да видя сърничка… поне. Отсреща.
Да видя, ама ако е жива, ако оцелее.
Защото вижте долу на снимките сега какво има в снегът отсреща.
Прилича ми на млада мечка от тук, отдалече. На 3-годишно мече.
Чух днес изстрел точно там. Отсреща. Единичен.
Днес беше последният ловен ден.
снимките ще публикувам по-късно, Ася, 31-ви май, 2025, Забърдо