Г О Р С К И Я Т   Д У Х

Малката Ида обожаваше да е сред цветя и птички, треви и камъни, обрасли с мъх, поточета, въобще - сред природата. Обичаше шумът на дърветата, когато подухваше ветрец, обичаше да вижда как птичките кацат близо до нея и я наблюдават ту с едното, ту с другото око, като смешно си въртят главичките. Обичаше най-много да намира в гората плодчета за хапване и билки - разбира се.

Баба ѝ я беше научила кои цветенца да бере - така Ида наричаше билките, с които поляните бяха обсипани.

И ето, дойде ден, когато бурите и дъждовете, и силните ветрове си отидоха и отстъпиха място на яркото пролетно Слънце.

Ида също обожаваше сутрин да стане, да се прозее със сънливи очички и да излезе в градината - където растеше какво ли не. После поздравяваше Светът и после - Лудории!

Ето че сега тя грабна кошничка и торбичка със закуска и отиде по пътеката в близката гора. Имаше, да, имаше какво да се бере - най-вече първите билки, растящи ниско долу по поляните и между храсталаците.

Ида се радваше. Намери си и един стар, обрасъл с мъх пън и седна на него засмяна.

Но - по едно време усети че някой има зад нея и я гледа.

Обърна се. 

На няколко метра до голямото дърво, в храстите стоеше нещо особено - като дърво, само че с нос, очи, уста и ръце. 

Тя се зарадва пак. Стана и смело отиде до него.

• Аз съм Горският Дух! Знам че обичаш гората, Ида. Но внимавай - счупиш ли само едно клонче от моите дървета, унищожиш ли само един щурец или мравка нарочно, ако береш цветя и билки, които ти са ненужни, ако късаш от моите плодове и после ги захвърляш - Аз ще те накажа!

• Радвам се, че те виждам, Горско човече! Няма, обещавам че никога няма да правя така! - извика развълнувана Ида.

И докато каже следващата си реплика, него вече го нямаше.

Ида грабна кошничката си и внимателно, гледайки къде стъпва, излезе на пътеката и весело размаха шапката си.

След това тя откри дръвче, обсипано със зелени сливки - едри и сочни. А тя много обичаше такива. Започна да къса. Късаше и събираше в кошничката.

Не останаха. Но на върхът имаше, имаше още.

Ида хвана нисък клон и наведе със сила дървото. Върхът беше близо, а и последните сливки.

Изведнъж се чу трясък.

Ужас - Дръвчето се пречупи!

Ида забеляза това и се уплаши.

Бързо излезе на пътеката и си тръгна.

Но я пресрещна - Познайте какво. Едно живо дръвче - с очички, нос, уста и ръце - клони.

Единият клон закачи нейната кошничка, Ида бързо се дръпна, кошничката падна на земята и се изсипа.

• Горски Дух - Аз не желаех това, да счупя дръвчето! - извика Ида.

• Казах ти да не си Алчна! - чу звънтящ глас Ида. - Помисли си следващият път като дойдеш в моята гора, как ще се държиш! А сега - събирай от земята, ако желаеш!

 Авторска приказка от днес - 8-ми май, 2024. Снимките са Авторски, направени днес - 8-ми май, 2024 - в близката гора, Пловдив.