Моето Село

В наше време Къде ти - тишина, спокойствие, шум на препускаща в камънаците и бързеите високопланинска рекичка, пеещи чучури на чешмички със старинни дървени корита и водица - изворна, сладка и ледена, въздух - ухаещ!! - на какво ли - ами чист, натурален въздух - с миризма на близкият бор или бук. Сърдечни, самотни и приветливи хора - изненадващо мъдри. Хора, нестрахуващи се, че тук няма постоянно лекар, тоест - всеки ден, а само веднъж седмично.

Избягах от лекарите, Слава Богу! Да допълня че в мегаполисът Пловдив прииждат стари, стареещи се и болни поради това жени и мъже, купуват си двустайни и хукват с жар по лекари и по хипермаркети - Хоби! - няма що.

Не, не съм решила че ще мра - напротив. Радвам се, така се радвам на живота тук на село, че думата Пловдив - предизвиква в мен … - паника…! И ужас.

А колко е красиво!! Колко са красиви китните къщи, каменни или по-съвременни, с дворчета, в които сега наесен растат божури и богородички.

Хората прибраха картофите. Всички си отглеждат вкусни, жълти вътре, сладки картофи. Да ти е драго да хапнеш.

И сега - всички, ама всички - правят като щури зимнина. Я буркани с печени червени чушки, Я апетитки, Я стотина буркана домати, Я туршийки разни… Я, Я, Я!

Аз засега само туршии направих и сладко сокче със глог, киселици - това са вид диви ябълчици, и шипки. О-о-о, колко е вкусно с медче, да знаете!!

И боров мед си направих, защото 9-годишният Ванко ми набра 100 зелени есенни шишарчици.

Хората правят всичко това за децата си - там, в близкият - и не чак толкова близък Мегаполис - Кошерът - както аз го наричам.

Сега се чуват наблизо, даже и през нощта - песен на чанове - това са тъжни крави и телета. Телетата пасат запоследно - защото?! - познайте какво ги очаква. А майките им също знаят това.

Отсреща в картофената нива идват две влюбени сърничка и еленче.

Но се страхувам за тях, защото вечер понякога се чуват изстрели далече и високо, има ловци.

Този и миналият месец всички си накупиха хубави дръвца за горене. Аз също.

Защото тук зимата, а и есента - температурите са с 3-4 градуса по-ниски от тези в … Мегаполиса, а лятото са по-ниски с по 10-15 градуса. Върховно!!

Чудно ми е - Защо ли са напуснали младите хора с децата? Та те биха могли да създадат едно мирно, умно, мъдро и по-различно Общество - защото както разбирам - Всеки от тях има някакви високи умения и може да работи и тук - за всички.

Напуснали са този Рай!

Като си помисля за моята Рая в Мегаполисът - Рая! - натъпканата улица… Господи?!?

Благодаря ти, Боже! Благодаря ти, че ме дари с това, за което си мечтаех - с тази вековна гора, с тези прекрасни извори - от чиято вода пия тук, с бълбукащата  рекичка, с брилянтното Слънце  и искрящият въздух над моето село - Забърдо!

Тук живеят и се сприятелих с много, много - хубави и приятелски настроени хора, готови да помогнат и подадат ръка.

Една от тях е леля Роси - Баба - както всички с уважение я наричат.

Сърдечна, мила и човечна.

Тя скоро има празник. На 16-ти октомври тя е родила синът си Валентин.

Сега той е Кмет на селото.

Да ни са честити майка и син Черпокови!

Понеделник, 14-ти октомври, 2024, село Забърдо