Лодката

Няма нищо по-удивително от това, което видях веднъж в  нощното море.

Луната се отразяваше в разпенените води на един много страшен кораб с платна. Той яростно цепеше морските вълни и се чуваше как те съскат и бучат. Явно вътре в него всички мълчаха и не се показваха. Какво ли правеха?

Защото доста далеч от кораба, сред разпенените вълни, една лодка невинно набираше скорост и нейният лодкар се справяше сполучливо с това, да избяга от кораба.

Вероятно самото море увеличаваше скоростта на лодката, защото му харесваше песента на лодкаря – Сам съм, сам, и голям ... В този час, бягам аз! На шега или не, гони ме в това море, кораб страшен и голям! И позор за него знам, аз ще бъда - срам, срам, срам! И сега и занапред аз ще бъда по-отпред!

 Художник: Алиса Василева