24.12.2023 !!
М А Й К А
Размисъл върху един телефонен разговор
Здравей, вчера ми звъня, не помня кога точно. Напоследък животът ми е доста динамичен и затова не помня в колко часа беше, но се наложи да ти прекъсна. Затова днес ти звънях към обяд.
А, аз не чух. Бях в кухнята, а телефонът ми се зареждаше в спалнята…
Кажи де, кажи, защо се обади?
Ами за да ти честитя имения ден.
А, верно че имах имен ден. Брат ми и жена му поотделно ми пратиха поздрави.
Радвам се, че сте в добри отношения с брат ти !!? Как си иначе?
А, много добре съм, радвам се на добро здраве.
Нищо.
Как сте вие?
Ами аз продадох апартамента ми, ама синът ми държи парите и не е платил за новият още цялата сума, нали продадохме и другият. и т.н.
Но да ти обясня нещо - голяма грешка е да плащате апартамент, преди да е построен и да има Акт 14. Защото … (следва дълго обяснение и примери от моя страна) …
Но строежа е стигнал до третия етаж!
Бяхте ли да го видите?
А, той ме покани да го видим, защото иска да го реконструира, иска да сложи пералнята в коридора, и т.н. - Има две спални, има дрешник, до дрешника… има две бани - на всяка спалня има баня. Иска да си купи гараж, голям! - и ще си купи.
Ама аз му казах, че тези неща въобще не ме интересуват. И че не желая да виждам апартамента. Да прави каквото ще!! И без това не е женен…
(Това е майка, която се грижи за живота на сина си, когото винаги е мислела за болен от разни доста тежки неща… често го характеризира като мързелив.)
Но како, съветвам те да живееш в сегашния си апартамент. Той е на тихо място, тук ти са всички връзки със съседи и приятели, идват да пийнете кафе, може да слезеш до всички съседни магазини, да си купиш домати от съседката, от село донесени…
А, съседи!! Днес едната съседка, от твоят град е, пожела да дойде да ме види, почерпих я кафе, много говорехме, и си тръгна. След това че почувствах грохнала и едвам си починах. Много се уморявам! Искам да съм сама.
(Т.е. - искам да съм само със сина си, на него да отделям цялата си енергия, цялото си желание за живот!! Боже! Каква АЛЧНОСТ!)
Знаеш ли, снаха ми ми даде всички снимки, съхранявани от майка ми през целият ѝ живот. Страшно съм изненадана - приятно! Страшно ценни снимки! Има на бащата на баща ми - той нали е сирак и не го помни, има и на майка му, има и на бащата на баба ми…
А, аз като продадох сега този апартамент, оставих в мазето портрета на майка ми и баща ми от сватбата им. Виси на стената на мазето. Да правят с него каквото щат! Има много ценна рамка при това (следва подробно описание как изглеждат родителите ѝ на портрета и че снимката е направена в деня на сватбата - преди около 100 години. Тя е човек, който няколко пъти ми е разказвал как се е грижела за болните си баща и майка - от тежък диабет, как им е посветила целият си живот и затова се е оженила твърде късно, но както и да е.)
Но как ще хвърлиш портрета? Та той представлява антикварна ценност дори и ще е много скъп като такъв!
А, не ми трябва. Аз няколко пъти го предложих на сина ми, но той отговаря, че няма какво да го прави !!?
Тогава го дай на мен. Аз ще го пазя (тя ми е много близка родственица).
Разговорът продължи още малко. Краят:
Е хайде, спокойна Коледа ? Не се притеснявай !?
Ама аз не се притеснявам за нищо.
А, нищо. (и нещо неясно изречено) Нека.
Весела Коледа! Чао.
Послеслов: Не съм виждала синът ѝ 20 години, никога нямам възможност, въпреки че живея на 5 минути, защото когато е в къщи, той или трябва да обядва, или ляга да спи, според нея. Виждала съм го само веднъж, преди 20 години, случайно, не у тях.
Коментар: Читателю, днес написах този разказ, не за да съдя. А да си дам сметка на самата себе си - правилно ли ми е понятието за АЛЧНОСТ. Защото и аз дълго, дълго време съм я изпитвала на гърба си.