Разказ  з а  Д У Х Ъ Т  н а  З А Б Ъ Р Д О 

Тази нощ, сряда, 2-ри април, си стоях на верандата на 300-годишната си каменна къща. Която, за моя най-голяма радост вече е наша, на моето семейство.

Задавах си въпросът по едно време - Какво ли ме доведе в Забърдо?

Пиех си кафе, турско, от медено джезве, и чай - от хвойната, която Севда ми донесе. И ледена изворна вода, от водата, която достига от планинският извор до къщата ни.

Ето че зимата мина, мислех си, но вали, вали - дъжд, доста проливен. “Като заваля,... та цяла неделя…” - сетих се за този израз, на Йовков май беше, в разказът му за Белчо и Сивушка, който съм запомнила от училище.

Наслаждавах се на дъжда и на това, което обичам най-много - да вали проливно и да тропа по первазите и покривите, а аз да съм на сушина и да му се радвам.

Е, сега имам една огромна сушина и здрав покрив - на верандата.

Имам и разкошна дървена маса - за каквато съм си мечтала, може би - Васил, майсторът, ми я скова. Със синът си.

И така, седях си аз до масата, на дървеният стол и наблюдавах спокойно наоколо.

И … - за мое най-голямо учудване, там, в проливният дъжд, под светлината на уличната лампа, стоеше един Дух.

Не вярвате ли? Вижте снимката. Направих около 20 снимки, след като радостно слязох до долу и си взех телефона. Снимката не е обработена.

Дървото, или храстът, - не се забелязваше точно какво е това, ми подариха образът на този Дух.

Изглеждаше - Строг, Изпитателен, Преживял много и свидетел на хиляди и милиони събития, на Историята…

Историята на село Забърдо.

Гледаше напред, но доста навъсено.

Не се замислих защо и какво гледа.

Знаех малко за историческото минало на Забърдо, това високопланинско уникално село - от Интернет.

Но знаех и доста, защото някои хора ми разказваха за миналото си. Както леля Райна, която на младини е залюбила и е избягала с Мехмет. После са помагали на партизаните, без никой да иска това от тях, разбира се. Домът им е изгорял. След това - грижи и щастие с деца и внуци. 

Зная и за родопските специалитети, всъщност постепенно научавам за специалитетите, специфични за Забръдо, защото ден след ден получавам от тях, подаръци.

Тук хората са чистосърдечни, самотни, съсредоточени в себе си, и добри - и аз май съм такава, като тях. Затова мисля, че всички ме посрещат спокойно и радушно и имам чувството, че ми се радват.

Наблюдавах и наблюдавах образът на този велик мъж - защото изглеждаше именно Велик.

И си казах - трябва да напиша разказ - Разказ за духът на Забърдо.

Ася, село Забърдо, авторска снимка

Послеслов : А вие забелязвате ли грешката с името на Автора на Белчо и Сивушка. Доста хора я забелязаха и ми писаха. Срам ме е!