Пепи се събуди. Протегна се, разтегна се и блажено се прозя. Дойде време да става. Ама за никъде, за никъде не бързаше. Ах, ах, колко чудесно! Благодарна му беше! И с дете я дари и ѝ върна младостта. Красотата!!
Дали съм красива и днес?! - след малко с изпитателен поглед се взря в огледалото и добре се разгледа. Е, една-две бръчици, но само толкова. - Никой, ама никой не знае на колко съм!... Днес ще съм с новият анцуг, да?, - ама ще е толкова топло. Не, ще съм с широкия моден панталончик - Ураа! Да! Ама да! И с потника, оня, сексито! Прическа - неглиже, неглиже!! Казаха ми, че най-ми отива! На тенът ми!
Боже, как няма да имам тен, като пак, пак, пак ще отидем на Бялото моренце… Ей сега, в събота сутринта.
Тя се прозя пак, и се зачуди какво ще закусва.
Малкият Кирчо - Иван го закара на детска. С Мерцедеса, новият. Е, не чак толкова новият, де.
Петък беше.
Пепи реши да изпуши цигарка на терасата, с кафенцето. - Всяка сутрин, всяка божия сутрин, Господи! Щастие, Господи! Няма работа, Господи! Иван ме спасява!
Благодаря мили, мили! Благодаря ти, че се трудиш и за мен! Толкова си мъжествен! Красив е, да! Все пак е красив - си повтори тя и си каза - Че нали затова се ожених, де! И заради детето! И си спази обещанието - да печели много, много хилядарки! Ама колко е умен и хитър! От една кола да спечели 5 хиляди! Милият!
За миг неприязън светна в главицата ѝ - Ами ДДС -то?! Е, разни там - не го преследват!!
В неделя няма, НЯМА - да гласува за тях! Какви ти избори, Боже! Да си гледат работата и безбройните си хотели по морето! Те имат, ще имам и аз!
И ще си имам - да ви кажа ли какво - И ще си имам и басейна в Перущица, и ще си имам и двете коли, едната е по-хубава! И ще си имам и двустайния тук! И тристаен ще си купим по-нататък, да!
И … пък … Иван довечера ще ми донесе Мини Кукър! Да приготвям десерти!
А Кирчо, Кирчо милият! - Представи си, как седи долу, отстрани на паркинга и вика на Кирчо : - Кирчо, Кирчо - да вземем велосипеда, мамо! Или пък искаш телефона, мамче! Или таблета?! Кажи на мама! Внимавай, кола идва, Кирчо!
Няма, няма да ГЛАСУВАМ - за някакви си! Ще се пека! , представи си се със зелен бански, нехайно разкрачена на плажа, на шезлонга!
Луди, луди - си помисли тя! - някаква само говори за Мир. - Втелява се! - си мислеше отново тя с неприязън и досада - Че какъв Мир бе, нали има Мир!!? Даже е толкова топло!
И пак с умиление си помисли : - Розовата рокля!! - оная - от Плаза!! - Какъв нежен цвят! Ще уморя всички с него…
Тя излезе на терасата, държейки цигара и седна.
Долу под терасата ревеше мотоциклетът на съседа. След малко зави една кола. - А, не е моята! - си каза тя и запали цигара.
Събота, 8-ми юни, 2024. Ден преди изборите за Парламент на ЕС и избори за Български Парламент.
Добрин се събуди. Най-напред се стресна бая, и трепна силно, но се усети - беше си в неговата къща, на село. На удобното диванче. Ще полежи, пък ще стане, ще се измие и ще отиде в градината, на цигарка, и да види котките. Я, жена му хърка още, тоест похърква леко, както ѝ е адета. Нека, нека! Милата Мима!
Ще ѝ построя нова къщица, а не тази съборетина. Че пак иначе трябва да правя ремонти… и той въздъхна. На всичко, на всичко бе готов за тази жена - неговата! Я - два декара двор! И къщица, пък и фотоволтаичен парк ще си направи - в нивата наблизо! Ще я купи първо!
Както оня - лъжеца и мошеника! Какви фотоволтаици е праснал!
Неделя беше, бе. Мога да си дремна или пък да си помечтая за още нещица! Ще си купя … Трябва да си купя пуйки! Само 3 - да има, за Нова година!
После Добрин се сети, че днес има и Избори.
Естествено, че ще гласуват само глупаците. Аз пет пари не давам за тия крадци и мошеници, дето натрупаха милиони. Лапат ли, лапат! Не им омръзва, бе! Винаги е имало корупция, винаги!
И Добрин се почеса.
Начетен съм си. Бях отличник. Няма да гласувам. А, - и Мима. И децата. Пък и кога ли сме гласували.
Не че съм безгласна буква, не! Мога да крещя!
Сега да ви изкрещя ли, че в петък пренесох 30 кашона с контрабандни Ш-шшт! - от тия де, фалшивите, без етикет - цигари. Давидоф - ако не вярвате! Мога! Мога да ви го кажа!
Ама няма!
Никой Слава Богу не обръща внимание на 9 - годишната ми колица. Хубавото ми Рено! Скромничко, ама не ми изневерява! Никакъв КАТ! - Моля! Боже, не Дай Боже!
И той трепна и пак го засърбя някъде.
Трябваше да става, все пак.
9-ти юни, 2024. Ден на Парламентарни избори, в Европа и в България. Ще гласуваш ли? Аз - ДА!