Пепи се събуди. Протегна се, разтегна се и блажено се прозя. Дойде време да става. Ама за никъде, за никъде не бързаше. Ах, ах, колко чудесно! Благодарна му беше! И с дете я дари и ѝ върна младостта. Красотата!! 

Дали съм красива и днес?! - след малко с изпитателен поглед се взря в огледалото и добре се разгледа. Е, една-две бръчици, но само толкова. - Никой, ама никой не знае на колко съм!... Днес ще съм с новият анцуг, да?, - ама ще е толкова топло. Не, ще съм с широкия моден панталончик - Ураа! Да! Ама да! И с потника, оня, сексито! Прическа - неглиже, неглиже!! Казаха ми, че най-ми отива! На тенът ми!

Боже, как няма да имам тен, като пак, пак, пак ще отидем на Бялото моренце… Ей сега, в събота сутринта.

Тя се прозя пак, и се зачуди какво ще закусва.

Малкият Кирчо  - Иван го закара на детска. С Мерцедеса, новият. Е, не чак толкова новият, де.

Петък беше.

Пепи реши да изпуши цигарка на терасата, с кафенцето. - Всяка сутрин, всяка божия сутрин, Господи! Щастие, Господи! Няма работа, Господи! Иван ме спасява!

Благодаря мили, мили! Благодаря ти, че се трудиш и за мен! Толкова си мъжествен! Красив е, да! Все пак е красив - си повтори тя и си каза - Че нали затова се ожених, де! И заради детето! И си спази обещанието - да печели много, много хилядарки! Ама колко е умен и хитър! От една кола да спечели 5 хиляди! Милият!

За миг неприязън светна в главицата ѝ - Ами ДДС -то?! Е, разни там - не го преследват!!

В неделя няма, НЯМА - да гласува за тях! Какви ти избори, Боже! Да си гледат работата и безбройните си хотели по морето! Те имат, ще имам и аз!

И ще си имам - да ви кажа ли какво - И ще си имам и басейна в Перущица, и ще си имам и двете коли, едната е по-хубава! И ще си имам и двустайния тук! И тристаен ще си купим по-нататък, да!

И … пък … Иван довечера ще ми донесе Мини Кукър! Да приготвям десерти!

А Кирчо, Кирчо милият! - Представи си, как седи долу, отстрани на паркинга и вика на Кирчо : - Кирчо, Кирчо - да вземем велосипеда, мамо! Или пък искаш телефона, мамче! Или таблета?! Кажи на мама! Внимавай, кола идва, Кирчо!

Няма, няма да ГЛАСУВАМ - за някакви си! Ще се пека! , представи си се със зелен бански, нехайно разкрачена на плажа, на шезлонга!

Луди, луди - си помисли тя! - някаква само говори за Мир. - Втелява се! - си мислеше отново тя с неприязън и досада - Че какъв Мир бе, нали има Мир!!? Даже е толкова топло!

И пак с умиление си помисли : -  Розовата рокля!! - оная - от Плаза!! - Какъв нежен цвят! Ще уморя всички с него…

Тя излезе на терасата, държейки цигара и седна.

Долу под терасата ревеше мотоциклетът на съседа. След малко зави една кола. - А, не е моята! - си каза тя и запали цигара.

Събота, 8-ми юни, 2024. Ден преди изборите за Парламент на ЕС и избори за Български Парламент.

Добрин се събуди

Добрин се събуди. Най-напред се стресна бая, и трепна силно, но се усети - беше си в неговата къща, на село. На удобното диванче. Ще полежи, пък ще стане, ще се измие и ще отиде в градината, на цигарка, и да види котките. Я, жена му хърка още, тоест похърква леко, както ѝ е адета. Нека, нека! Милата Мима!

Ще ѝ построя нова къщица, а не тази съборетина. Че пак иначе трябва да правя ремонти… и той въздъхна. На всичко, на всичко бе готов за тази жена - неговата! Я - два декара двор! И къщица, пък и фотоволтаичен парк ще си направи - в нивата наблизо! Ще я купи първо! 

Както оня - лъжеца и мошеника! Какви фотоволтаици е праснал!

Неделя беше, бе. Мога да си дремна или пък да си помечтая за още нещица! Ще си купя … Трябва да си купя пуйки! Само 3 - да има, за Нова година!

После Добрин се сети, че днес има и Избори.

Естествено, че ще гласуват само глупаците. Аз пет пари не давам за тия крадци и мошеници, дето натрупаха милиони. Лапат ли, лапат! Не им омръзва, бе! Винаги е имало корупция, винаги! 

И Добрин се почеса.

Начетен съм си. Бях отличник. Няма да гласувам. А, - и Мима. И децата. Пък и кога ли сме гласували.

Не че съм безгласна буква, не! Мога да крещя!

Сега да ви изкрещя ли, че в петък пренесох 30 кашона с контрабандни Ш-шшт! - от тия де, фалшивите, без етикет - цигари. Давидоф - ако не вярвате! Мога! Мога да ви го кажа!

Ама няма!

Никой Слава Богу не обръща внимание на 9 - годишната ми колица. Хубавото ми Рено! Скромничко, ама не ми изневерява! Никакъв КАТ! - Моля! Боже, не Дай Боже!

И той трепна и пак го засърбя някъде. 

Трябваше да става, все пак.

9-ти юни, 2024. Ден на Парламентарни избори, в Европа и в България. Ще гласуваш ли? Аз - ДА!