Ето че по радиото и телевизията се носят и показват новини, които предизвикват силен гняв, поне в нормалните хора, поне в мен.
Вероятно се сещате за какво.
Как Няма - питам аз, как няма тригодишните да правят опит за бягство и напразно да търсят “мама”. Мама, която сега им липсва, на 3 години, и винаги ще им липсва. Мама, която те няма да открият в България, и ще ходят да я търсят и по света, като станат на 19.
Мама, която си вее байрака по къси полички и дантелени гащички из Европа, Америка и Австралия, като невидяла.
Или Мама, която след работа, работа за доста парички - по цяла вечер гледа пошлите Ергенът и Стани богат.
Или Която, когато подава хляб на 3-годишното си дете, гледа към телевизора, където или тече реклама за нежното поставяне на превръзки,... или памперси…, за мека и деликатна тоалетна хартия,..., за лекарства против изпускане на урина,..., или пък екшън в който току-що изнасилват или убиват мама.
Мама, която когато заведе детето си на пързалката, вперва поглед в телефона, докато детето се спуска, защото Tik Tok е много по-интересен.
Мама, която не чува писъка на локомотивна свирка, който детето ѝ издава до прегракване, за да я чуе.
Всички деца правят така, моля.
Затова моите съболезнования към учителките им, по-скоро звероукротителките им, там, по площадките на детските градини.
Пък трябва да ги накарат и да спят.
Е, има ли детето мама? И как ще спи спокойно, това детенце? Как ще спи вечер, когато майка му, лежейки до него, си чати с непознат, с доста голям интерес.
Как да го накарат, и кой ли по-напред да накарат да спи спокойно, от зверчетата, които растат.
Растат, растат, сред писъци, сред къси полички и веещи се дупета, сред насочените дула на пистолетите от екрана, сред насилие - лъхащо от всякъде - насилие на грозните звуци - на градския шум преди всичко, на пошли песни - които високоплатени певци поднасят ежеминутно от екраните и микрофоните, чрез всички медии, песни за ежеминутно “e - - - e”, и то с някоя нова непозната… песни не за любов, не за обич към живота, към дъжда, към дърветата и тревите, към морето и водата, към звездите… !! - пеем за грозна и долна любов, ще си го кажа - за платено е… .
Какво ли разбира от живота това дете, когато стане 7-ми клас.
Ако е момиче - разбира, че на 12-13 години е годно … - вече.
Ако е момче - започва да преследва американската мечта.
Каква е тя ли?
Ами вижте рекламата за Ергенът, де - да отиде в САЩ, да натрупа по неправомерен начин пари, защото иначе пари не се натрупват - никъде! Да заживее лъскав и показен живот…
И да дойде да си търси курвичка, така де, защото какви ли са тези, които правят любов по телевизията…
Разменят си платени нежности, веят си дупетата, и дебелите устни… Манекенките, които я знаят какво е любов, я не.
Платени!
И така, какво очаква това дете в 7-ми клас?!
В България?! Какво ли?
Ами видяхте в новините.
Без мама и тате, с някакви учителки, които са подобни на гореописаните майки в къщи, с някакви ужасни шумове, които заглушават нежността и ласките, шумове на коли и разни какви ли не превозни средства, шумове, идващи от радиото, крясъците и писъците на изнасилените и убитите от телевизията…
Очаква го насилието - и то си знае това.
Момчето, което тръгва в 1-ви клас, зарязано от майка си - която предпочита да походи по света, зарязано от баща си - който се чуди как да ѝ спечели парици за това, момченцето - което не знае в какво да вярва, за какво да расте, какво да иска, за какво да мечтае - защото мама не му е прочела нито една приказка, от любимите си… А вероятно никой не е научил мама на това - да има любима приказка.
И т.н.
Извинете - гняв.
Кой е виновен за това ли?
Ами кой ли. Та всички баби и дядовци тук на село гледат с небивал интерес - Ергенът.
А може да е интересно, наистина.
Може да е нещо, което съм пропуснала.
Може би те си мислят, както в соца, че щом нещо се излъчва по телевизията - така си е редно. Така и трябва. И е препоръчително.
Мислят си също, че щом дадени лекарства се рекламират - значи това е лекът.
Мислят си, че е нормално да си болен и да се оплакваш - не, да се хвалиш - по-скоро, с това. Щом лекарствата са най-рекламираното нещо по медиите.
Мислят си също, нашите баба и дядо - че е нормално, във всяко турско поне - семейство, да има трагедии, убийства, изнасилвания и насилие.
Не знам какво си мислят всъщност.
А може би те - баба и дядо - вътрешно ни се смеят, или пък вътрешно плачат постоянно.
Ами иначе защо е модно всички да имаме кръвно 180 ?
Та така.
Модни новини, новинки.
Не е хубаво човек да чете морал, наистина. На околните.
Ако ви се струва, че правя това.
Но всички се чудим - защо стигнахме до тук.
Защо нашите деца бягат. В чужбина.
И моите избягаха.
Но внуците ми в чужбина силно се различават от повечето деца в България, тези в големите градове, имам предвид.
По-големият ми внук на 5 години владееше отлично български и можеше да чете и пише, като владееше отлично също немски и английски. Завърши първи клас на 5 ½ години.
По-малкият ми внук владее немски и английски, като скоро тук, на село, ме попита - Защо на контейнерите за боклук пише - Титан.
А сега де, защо ли?
Да не би пък Титаните да са се превърнали на контейнери за боклук?
Ася
село Забърдо, събота, 27-ми септември, 2025