Осите в моя живот

Тук, където живея временно  на село, има прекрасна тераса от дърво с чуден изглед към боровите гори високо.

Държа вратата към терасата винаги отворена и незащитена с нищо, така че спокойно си долитат и мухи, и оси.

Имам масичка вътре, и  постоянно си държа на нея и буркан с мед, понякога го покривам с кърпа. Поставен е в чиния, в която има и няколко капки мед.

Явно това привлича някои оси, които долитат, кръжат, кацат, хапват си медче. Да, но понякога жужат доста силно, сякаш си говорят с различни тонове, и на мен ми става неприятно.

Особено неприятно ми беше в понеделник.

Една оса влезе, летя, летя, кръжа наоколо и накрая аз имах причина да се ядосвам, не на нея, разбира се, но реших да я накажа - нея - и затворих вратата. Осата искаше да излезе и се мъчеше да преодолее стъклената  врата или  прозореца.

Аз злобно реших - да я унищожа. Най-напред размислих и си помислих до какво може да доведе това - Може да ме ужили оса! - си помислих.

Но до такава степен ме беше яд на други неща, че взех джапанката и смачках осата.

• Сега ще влети половинката ѝ … - малко след това си помислих. Отворих  вратата , и … - така стана.

Долетя след малко, след около час - друга оса, жужа, жужа и си отиде.

След това, следобяда пак долитаха.

Направих същото с втората оса - убих я.

• Ще дойде и трета, - си мислех, а също предполагах и какво може да ми се случи на мен, която винаги даваше съвети да се оставят осите на мира и да не се правят резки движения, като ви заобикалят оси.

Третата скоро дойде, до вечерта.

Убих и нея.

А медът си седеше на масата.

Това беше в понеделник.

На другия ден аз се връщах от някъде в селото и реших да си купя цигари все пак, от кръчмичката - да отмъщавам на себе си, така да се каже.

Отивам аз в селската кръчмичка избирам си цигари. Вътре е тъмно и хладно. Няма никой освен Юри.

Той ми подава цигарите. 

Изведнъж усещам рязка и силна инжекция отстрани под лакътя си, на дясната ръка. Инжекция да, но и силна болка.

Прободе ме. Откри ме, наказа ме и ме прободе - най-изненадващо, в това тъмно и хладно място - ОСАТА!

О-о-о! Отдавна не бях изпитвала подобна болка от убождане, съпроводена със бързо зачервяване и подуване на долната част на дясната ръка.

Взех мерки, разбира се. Имах чесън. Не само че натрих, но сдъвках, наложих и превързах. След време търках с ябълков оцет, пих оцет, ядох доста чесън…

И ето днес - събота, триумфално мога да кажа - че ми мина.

Но пък какво се случи вчера!

Не питай старило, питай патило!

От четвъртък насам оставям осите да долитат, да жужат и да кацат по буркана с мед и долу около него в чинията - спокойно.

Аз си хапвам на масичката във вилата, закусвам, да речем, навън е слънчево, вратата си е отворена и си правя кафенце с мед.

Осите долитат, въртят се, говорят си, кацат наоколо, но има - МИР!

Аз ги търпя и си казвам, че никога повече няма да им посягам.

Те сякаш разбират.

Вчера, след като хапнах, в чинията с меда и по буркана бяха накацали 7-8 оси.

Една дори падна в чашата с кафето, явно ѝ беше любопитно що за вкус. Вътре имаше мед. Извадих я с лъжичката и я оставих да се махне.

Реших да изляза с кучето. Оставих вратата отворена, меда на масата непокрит, затворен, разбира се и неколцината оси около него и под него накацали.

Върнах се доста късно, след няколко часа, беше ми любопитно все пак какво става с тях.

Вратата беше отворена. Нямаше нито една. И не долетя нито една. През късните слънчеви часове.

Странно!

Събота, 7-ми септември, 2024, Вила Забърдо