Цената

Днес, 14-ти януари 2024, отидох в Параклиса, главно с цел да си купя натурален парафин за дъвката ми от борова натурална смола - мастикс.

Купих си свещичка за 10 стотинки. Още една, и още една от 20 стотинки. Като си отбелязах вътрешно, че миналият път най-евтините бяха по 50 стотинки. После реших да направя още оборот на Параклиса, и забелязах миниатюрни дървени иконки. Първата, която забелязах, ми изглеждаше твърде любопитна, защото единият образ ми заприлича на образ на близък човек. И друго си купих, малки бели свещички, трябват ми.

После запалих двете свещи на различни места под различни симпатични икони, с очи и ръце. Твърде любопитни са ми.

Пожелах си две твърде важни за мен неща, общо, и си тръгнах. На тръгване казах Довиждане на свещеника, който изглеждаше доста неглиже и на неговата служителка, която ми отговори нещо, не помня какво, пожела ми нещо.

Отидох си аз. Доста по-късно потърсих дървената миниатюрна икона от магазина. Не я открих и трескаво пребърках чантата си. Кажи къде си - си мислех. И се насочих към спалнята, където на леглото бях оставила якето си. Беше в джоба.

Разгледах я и много се развълнувах. Но друг път ще ви пиша защо.

Доста след това, сега, в 3 часа през нощта, се сетих за друга миниатюрна икона, която получих по странен начин. -

Движех се в двора на клиниката Пълмед в Пловдив. Връщах се към къщи. Разминах се с една жена, която ме помоли да ѝ дам някакви пари. Нямах почти никакви. Затова и дадох монетата от 2 лева.

Казах ѝ, че нямам пари. Тогава тя изненадана ми отговори: - Ще ти дам една икона!

Аз помислих, че ми иска още пари и веднага отказах. Но тя каза: - Знаеш ли коя съм аз! Хора от целият град идват при мен и искат да ги лекувам. Дават ми много пари!

Аз недоумявах какво иска. Тя каза обаче: - Ще ти избера една икона ей сега.

Разпери тесте с мънички икони, разгледа ги светкавично и извади една от средата.

Даде ми я. Христос - въздъхнах вътрешно аз. Но я взех и си я прибрах в портфейлът.

После я разгледах в къщи. Христос държи глава, си помислих и си казах - Сигурно е за някакво отмъщение. Сложих я в едно стъклено съдче в шкафа.

И ето, след като тази нощ установих, че дървената икона от Параклиса, която купих днес, е безкрайно интересна - Извадих  и тази от шкафа.

Нещо пише на нея!! Сложих си 2 чифта очила и се опитах да го разчета. Не става.

Тогава я снимах. Но ново 5 и твърде странно. Обективът на моя жсм се фокусира върху двете лица - върху горното, на човека държащ главата, и върху главата. Реагира така, сякаш това са живи обекти - си помислих. Т.е. Как той преценя, че това са лица - си помислих, та това е “мъртво” изображение - снимка. Снемка - както аз ги наричам.

Странно, но както и да е.

И ето по-долу снемката.

Да я разгледаме внимателно, читателю. Няма да те спася от това.

Защо никъде няма кръст? Защо на фона на някакъв ореол от светлина има изобразена антена за разпространение на оптичен интернет? С всичките ѝ елементи. Каквито има по високите ни покриви?? Защо човекът има крила?

Явно не е така нареченият Христос. Нали. Едно си баба знае, едно си бае. Иначе.

Защото има крила.

Главата, която държи не е глава на прасе. Човешка е. Но е със затворени очи и очевидно е жизнена и пълна със сили за живот. Мижи.

И най-вече, снимах всичко това - за да станете Свидетели на Надписа!! Моля, прочетете го.

Ще го цитирам, ако ви мързи:

Ближи Бо Са Царство Небесное.

Написано на съвременен безпогрешен български, или руски, или нещо средно.

Мислите ли че има правописна грешка?? 

БО - да, а не БОГ. Пише така.

Кой е Бо? Моля?

Пълна загадка.

Добре че иконите са евтини.

Ето защо днес писах на дъщеря ми:

Тази иконка струва точно толкова, колкото струва 1 лев.

А Вие - как Мислите?!