посветено на дъщеря ми
Ще стана рано, в ранни зори,
Ще си наметна жилетка
И ще си направя кафе.
После ще седна
На огромната кръгла маса,
Там, зад огромния прозорец,
И ще гледам изгревът.
Алпите дълго ще се съпротивляват
Да пуснат сънливото Слънце,
Докато то накрая победоносно
Огрее ледените им шапки.
Пред прозорецът ми има
Цветя, летни и есенни треви
И цветя.
Но не ги е пощадила
Ледената ръка на Зимата
И сега са се превърнали
В кафяви сухи стръкове,
С топчета отгоре.
Днес е празничен ден.
И е уикенд.
След малко ще сервирам
Закуска на моите мили,
И денят ще започне.
Огрян от ярко зимно Слънце,
И от ярко синьо Небе,
Там, зад моите
Огромни прозорци.
6 -ти декември, 2025