Моят Дракон

Това е ... – Моят Дракон.

От къде го познавам ли?

Понякога идва при мен. Той е огромен, винаги различен, нежен и ласкав. Позволява ми толкова неща... Понякога просто седи до мен и ми разказва приказки – това са усмихнати приказки. Те ме водят във вълшебни пространства, с чудати същества – какви ли – не сте срещали такива – неговите и моите същества. Те са добросърдечни, шеговити и понякога правят бели. Обичат да мечтаят. Лудуват, пеят, смеят се. Те са мънички, големи, или пък огромни – като него. Могат да летят – също като него.

Понякога и аз летя с него. Внимателно присяда и чака да се настаня между крилете му. И политаме. Над гори, планини, езера и реки, и водопади... Летим - над дворци, градове – които в тъмното сияят с безбройни светлини, над малки селца – които примигват в тъмното. Над черния нощем – Океан.

Моят Дракон никога не е един и същ. Просто се превръща в това около мен и винаги ме чака и ме изненадва. Понякога го откривам в застиналите зелени хребети на планините, понякога става огромен и величествен – като сините планински била, понякога се разпада в цветовете на есента – ярки, контрастни и омайващи.

И идва, когато пожелая, а понякога и когато не го очаквам - за да ми покаже света в неговият блясък.

Художник: Алиса Василева