Топлинката в ледената Зима, или - 

Изкуството да палиш и поддържаш печка! 

Винаги съм завиждала на майка си, докато гледах как нейната печка на дърва весело бумти и в стаята ѝ е топло, топло. Повдигаше тя капачето на старата чугунена печка отгоре и слагаше по едно дръвце, с мерак. И нещо си мърмореше.

Но никога не узнах какво говореше тя за паленето и поддържането на нейното кюмбе.

И ето, настъпиха щастливите времена, когато и аз имам печка. Казва се - Елеганс, представете си. Това е името ѝ, и аз я наричам така.

Дали пък да не си измисля магийка, за да я карам да работи - се замислям сега, защото и докато пиша това, тя пак угасна и се наложи да побутна дървата вътре, за да се разпали огънят.

Например : - Елеганс, Елеганс, ти си светла и прекрасна, топлиш и бумтиш! Моля те - направи ми пак такъв огнен и красив сеанс!

Моята Елеганс си има камина и фурна, с термометър. Родена е в Шумен. Хареса ми тя от пръв поглед, наистина супер елегантна, в два цвята, с дървени дръжки на вратичките.

Е, Елеганс - бумтиш сега, като чуваш комплиментите!

Но иначе, да ви се оплача. Запалва се, когато си иска. Тоест, огъня в нея прави каквото си иска. 

И бавно, но славно, схванах аз - че да палиш печка на дърва, си е цяло изкуство. Тези, които имат печки, и всеки ден мигновено си ги палят, ще се усмихнат весело и скептично.

Но аз, пловдивчанката, свикнала на климатици, дълго, дълго време, всъщност на нищо друго - си мисля - Изкуство е, да.

Защо ли?

Ох, сега да обяснявам ли?! Та може ли да се обясни Изкуството.

И майсторството?

Не, тайна е.

Аз бавно го изучавам.

С помощта на много хора.

И на Мони, който с неговият камион ми донесе дървата от гората, и на Шефа на Горското стопанство, който след като сутринта си поръчах дърва, в 8,30, се разпореди и в 2 часа след обяд Мони и Асен ми ги донесоха и разтовариха. И на баба Роси, която се обади на Шефа и му каза - Тя е гражданка, и за пръв път ще гори дърва, много те моля, донесете ѝ хубави, сухи дърва.

И на Георги, който донесе резачката, нареза ми ги специално за моята малка камина на печката. И на Севда, която идваше да цепи по някой чувал, на баба Роси също - и тя цепеше яко, яко. И Георги - който накрая майсторски довърши цепенето и ми ги нареди перфектно увити в чували и наредени като бебета в майчин дом. И отново на Севда, и отново на… А, и на Васил, който перфектно ми изчисти комина и те монтира, Елеганс.

Всички, всички ми помогнаха, за да работиш ти, Елеганс, перфектно и да ми е топло, когато навън имаше по 80 сантиметра сняг, и когато замръзнаха и се пукаха водопроводните тръби на някои хора от студ, а и моите - от студ и немърливост.

А, не, не спирай да бумтиш! Че пак трябва да ставам. Чуй това де -

Елеганс, Елеганс, ти си светла и прекрасна, топлиш и бумтиш! Моля те - направи ми пак такъв огнен и красив сеанс!

Твоя Ася

3-ти март, 2025, село Забърдо