Дърветата

Не знаеш ли? ... Дърветата през нощта си говорят.

Когато луната се покаже, и сенките им се догонят, започва да трепти листенце на едно от тях, после затрептяват и другите листа на клончето, клончето започва да диша и трепери и след това затрептява цялото дърво.

Най-близкото, или някое друго-по-отдалечено дърво, което иска да отговори, затрептява също.

И трето, и четвърто.

Така се появява, познай какво – Лек Полъх. Тишината става като струна. В гората е тихо, но тя трепти. Полъхът се усилва.

Новият вятър обгръща цялата гора, а после отива и в полето.

Достига небето, където му отговарят звездите, с кратки проблясъци.

Достига и водите на близкото езеро, които се събуждат.

Приказката започва. 

                                                                                                        Художник: Алиса Василева