Звездице нежна,
Не ме поглеждай.
Нощ е. И съм пак сама.
Вода да пия се навеждам.
Виждам те и тук.
Водата тебе отразява
и с нежен звук
Реката ми отвръща.
Пространството запява песен.
Нея аз ти подарявам.
Реката не отмива
твойта светлина.
Блещукаш там далече...
и пак си мисля аз сега,
че той животът твой
е вечен.