Къщите

Къщите на тази улица са пълни с живот, те пеят, танцуват шеметно, говорят си... даже крещят...

Ето и сега..

-          Късно е...

-          Ах, не ми се спи, ухае на топли облаци!

-          А аз виждам звездичка, не една, пробляскват три...

-          Аз чувам музика ... това пиано ми харесва...

-          Заглушава го песен, ... и звън на чаши...

-          Аз ухая на палачинки...

-          Ще вали май нощес ... ще измие нашата улица...

-          Да изпеем прощална песен на звездите сега...

-          Да извикаме дъжда... или е рано още...

-          Обичам ромона на капките и как потропват по моите первази...

-          Измиват фенерите и нашите прозорци започват да блестят...

-          Но сега е тихо... Шшшт...Чувате ли стъпки...

-          Елегантна дама застава пред твоята врата...

-          Да, късно е... а тя сякаш чака моят стопанин...

-          Тихо,... тихо,... тихо...! Не втренчвайте поглед натам...!

Пространството онемява и чака и то.

Художник: Алиса Василева