Корабът на мечтите

Защо съм тук ли? – Прекосявам морето. Ала то не е обичайното море.

Това е също така бездънно и необхватно море. Но е по-различно. Неговите обитатели не са морски зверове, а са игриви, послушни и добросърдечни рибки, рачета, мидички, корали и водорасли. Всяко едно от тях отговаря, като го повикаш по име и разбира, че разговаряш с него.

Морските вълни са послушни. Никога няма сърдити и страховити бури. Отблясъците на слънцето си играят по вълните, а те милват моя кораб и го отвеждат, където пожелая.

Самото Слънце изгрява, когато пожелая, в безкрайно красив изгрев, и се разхожда по небето толкова дълго, колкото искам. То щади платната на моя кораб и те никога не изгубват ярките си цветове.

Ако пожелая – може дъждовни капки да се слеят с вълните на морето, но от това то става още по-наситено синьо и неговата песен започва да се слива с ромона на капките.

Когато дойде моята есен, всичко си остава същото. Само златисти есенни листа долитат отнякъде и покриват палубата на моя кораб. Тях ги довежда вятърът на надеждата – моята надежда и вяра, че ще е топло, приказно, уютно и че пътешествието ще е никога несвършващо!

Моето пътуване продължава безкрайно. Музиката на тишината, припевът на вятъра и песента на морето се сливат и изпълват пространството с красота и спокойствие.

Вселената е такава, каквато си представям, че е.

Художник: Алиса Василева