Щ а с т и е

 Щ А С Т И Е !!

Пролет.

Стопли се. Понякога грее слънце, а и често вали. Но какво от това! Важното е, че така въздухът става по-чист. Благодаря ти, Господи!

Колко съм благодарна, Боже, колко съм благодарна, че задружно бучащите климатици, под всеки прозорец на 10 етажната сграда - вече не бучат. Колко съм благодарна, че неприятно бръмчащия климатик горе, пред стаята на бебето, се сетиха да го изключат. 

Колко съм благодарна, че на зазоряване се чуват птички, чуруликащи в горичката наблизо, половината изсечена, защото и там ще има бетонно чудо. Въпреки че точно тогава тръгва с глух тътен и трещене някаква стара кола всяка сутрин.

Колко съм благодарна, че долу се виждат 20 - тина метра зеленинка, по-точно тревичка и листата на цветята, въпреки че цветя няма, защото  едно момиче ги обира всеки ден към 11.

Колко съм благодарна, Боже, че в паркът има все още голям див участък, наречен Гора, в която си почивам!! Въпреки че в съседство е оживената улица, по която явно с огромно удоволствие преминават с грохот японските чудеса!

Толкова се радвам, че вечер към 8 имам тераса, на която все пак мога да релаксирам - пушейки! И да не чувам неистовите писъци на порасналите новородени съседчета! Защото вероятно са ги прибрали за вечеря досетливите им майки.

Сега е към 7 сутринта. Скоро младите мъже от младите семейства, обитаващи блока, ще тръгнат на работа, но първо ще заведат децата си на детска градина. Скоро ще влязат в автомобилите си, ще си пуснат тътнеща музика, ще запалят двигателите и ще чакат децата си, за да ги качат и закарат, първо тях. Въздухът ще стане ухаещ не на цъфналите в далечината джанки, а на изпаренията на бензина. Ще затворя прозореца. Но благодаря ти, благодаря ти, Господи, че все още има въздух!

И най-вече, Тишина, Господи! Благодаря ти! Защото е чудно, как има тишина на площ от 4 декара, населявани от 20 000 души.

Но стават чудеса, нали! Вярвам все още.