М О Н А Р Х Ъ Т

Монархът си имаше Империя. Както се полага, разбира се. Но - Това беше Огромна, Огромна - Империя. Може би най-огромната във Вселената.

И за да е това така Винаги, за да владее най-голямата Земя на Света, Монархът беше готов на всичко.

Всичко - в случаят беше един спор, и един залог.

Монархът си имаше малък кръг от хора, с които говореше приятелски.

Единият беше първият му министър.

Двамата обичаха да се доказват един на друг. И двамата бяха учили на едно и също място и бяха получи един и същ военен чин. Обаче сега - Монархът си беше монарх, а Министърът - министър.

И така.

Един ден между двамата се завърза спор за това, какво е войната. Не бяха участвали във война. Но пък бяха изучили всички войни на света.

• Искаш война?! Е - добре! Има едни острови - ще ги взема! - заяви в краят на спора Монархът.

И така.

Започна война. Това беше доста труд за Първият министър.

Защото трябваше да се мобилизират младите мъже.

Да се пратят на Война, значи.

Островите бяха от една по-малка държава. “Държавицата” - както я наричаше Монархът.

Оо-баче - И там имаше монарх. Наричаха го Император.

Императорът беше решен да не отстъпва своите земи. На никаква цена. 

Дори и с цената на всички животи от неговата империя. Животи на хора - имам предвид.

И така - Завихри се една Сложна, Кръвопролитна, Нечовешка, Жестока! - Война.

“Войничката” - Както умалително я наричаше Монархът.

И така, уморително, уморително.

За да си почива, Монархът раздаваше от съкровищата на Империята си на други себеподобни - т.е. - Монарси на други държави. Но по-бедни, разбира се.

Те взимаха с удоволствие съкровищата.

Един ден той замина за Африка, по покана на тамошен владетел.

След като си размениха любезности, Владетелят връчи една голяма стъклена кутия на Монархът, в нея имаше … - Баобабче! - Баобабче бебе. Дърво, което живее до 3 000 и повече години.

Владетелят изрече : - Ето, Ваше Високопревъзходителство - Връчвам ви това бебе Баобаб, със 10 контейнера от пръстта, където е родено. С желанието и пожеланието Вие, ваше Високопревъзходителство - да живеете колкото него. И да му се радвате и вие и внуците ви!

Божее, какво удоволствие. Монархът разцъфтя в радостна усмивка, взе стъклената кутия и след това сърдечно разцелува Владетелят.

Занесе го той, след доста пътуване, в своите земи.

Посади го в своите райски градини. И всеки ден ходеше да вижда - расте ли, или не. И нареди за него да се полагат специални грижи, каквито се полагат за Баобаб в чужбина.

Но имаше - Война. “Войничката”, както си я наричаше Монархът.

Пристигаха досадно тъжни новини всеки ден - Еди колко си загинали…

Свършиха тези до 30. Хората до 30 години - имам предвид - младите мъже.

Първият Министър нареди да се мобилизират тези до 35.

А те също бяха стотици хиляди.

И така.

Монархът имаше момиченце, малко, сладко, палаво.

Пазеше го. Много, Много, като зеницата на очите си. Наследницата!

Момиченцето си играеше в райските градини на Монархът.

То си имаше куче, заек и котка. И те си играеха с него.

И така.

Един ден, обаче - стана страшното!!!

Момиченцето, кучето, котката и заекът бяха близо до Баобабът, в градината.

Топката на детето се изтърколи точно до стъблото на баобабчето бебе, кучето се спусна към нея, а и котката. Кой знае защо се сборичкаха точно върху короната на баобаба, изпокъсаха листата и счупиха дръвчето. И то доста дълго време трая това.

Нарочно ли, Боже?!

В ранната вечер Монархът излезе в градината си, на пейката, близо до Баобаба.

Не щеш ли - се обърна и забеляза - Дървото - изкоренено и натрошено. Неговото малко баобабче!!

Монархът се смути, тревожно се огледа, вглъби се в себе си и… не след дълго сълзи потекоха от очите му.

Край на тебе, Баобаб!

На другия ден беше обявен Траур!

В империята свалиха знамената.

А, не - монархът си беше жив! Жив беше! Баобабът Умря!!!

А войната продължаваше.

29-ти май, 2024. Войната продължава. Автор: аз, Ася