Мета си тук,
мета си там
и винаги съм сам.
Листата падат
и уви
съвсем не ми
върви.
Кога ще има листопад
- ами все винаги
за да ме е
яд.
Нещастник пак ще съм
и Сам,
за да ме е срам,
срам,
срам...
Всичко говори, че Земята се върти.
И Науката така ни учи.
Хора са горели, в името на тази теза.
За да я защитят.
И все пак?...
Дали да не се усъмним?
Не можем да проверим.
Не! Божичко!
Всичко говори, че е така.
Т. е. - всички.
Ами глобуса? Ами картите?
Ами гуглмапс?
Всъщност мен въобще не ме интересува дали се върти, измислица ли е това, или пък така е по-лесно.
Има си хас да не се върти.
Какво ще и пречи да се върти?
Виж какво, всички небесни тела се въртят.
Това се учи в първи клас.
Наричат се тела - небесни тела!
И се въртят!
Толкова по този въпрос!
Това е доказано!!!
Болно ми става за Вас, госпожо!
Бива ли човек на такава възраст да допусне разни нещастни тези...
Успокойте ме, моля ви...
Не ща да си умирам раздвоен, не по отношение на въртящата се Земя, а заради мнението ми за Вас...
- Моля, моля! Успокойте се, получавате погалване по главата и едно стихотворение:
Кокиченце бяло
расте си навън.
То дръзко нехае
за зимния студ.
Любува се тайно
на своя финес.
Смирено и гордо,
изпълнено с чест.
Жест към слънцето!
И към хората.
Живот - жест!