Природа

Единствена ти ме радваш
с мъдрото великолепие.
Изтъкала с гирлянди от мечти
на багрите вълшебното съцветие.

Създаваш ведра красота,
предназначена за спокойствие.
Дарителка на пълнота,
на равновесие,
на тонуси.

Магаре да съм, бих живял,
в поточето вода да пия,
бих хрупкал, бих се драл и пял,
макар и непристойно.

Природо мила! Майчице една!
Създаде ме човек. Защо ли?
И как да се оправям аз сега
със тез диези и бемоли?

Със фалша, чезнещ във нощта,
която твърде е неясна.
И с невъзпитана душа,
на ней земята и е тясна.

Природо! Май не си човек
хитруващ, пъргав и коварен.
Тогава как успяваш век след век
път на човека да проправяш?

Нали си вечна, съвършена,
сама от себе си си сътворена.
Тогаз? Защо сме ние жалки
и май си служим за игралки?