Пазачът на езерото

Може би на Земята има места, където царят хармония, пълнота, съвършенство. Може би те са много. Не знам, това ще кажете вие.

Това тук е далече на Север, където потоци и езера кръстосват огромните равнини. Техните чисти, дълбоки и неведоми води отразяват дълбочината и прелестта на пространството и на небето.

Езерото на спокойствието. Тихо и тайнствено място. По водите му се плъзга единствено лодката на Пазачът на езерото. Той внимателно наблюдава. Какво наблюдава и следи, си знае единствено той, защото винаги всичко е наред. Идват изгреви и залези. На зазоряване и привечер прозорчетата на близките причудливи къщи светват, а зад тях има влюбени, които може би отново и отново си казват един на друг „Ти си моето спокойствие!”.

Къщите имат кулички, които стопаните са си построили сякаш за да заместят върховете на отсъстващите планини. Ветрове си играят с ветропоказателите, които са най-отгоре.

Но това място е тихо, рядко вятър се заиграва във водите на езерото. Водите мълчат.  Те и техните брегове са свидетели на хилядолетен живот. Нежно спокойствие обагря повърхността на дълбокото езеро и го кара да блести като опал.

За вълшебството на това място се грижи и той – Пазачът. Дали езерото съществува заради него или той заради езерото, не се знае.

Художник: Алиса Василева