Мегаполисът

ЗАЩО ХОРАТА СЕ ТЪЛПЯТ ДА ЖИВЕЯТ В ПЛОВДИВ и

КОЙ ПО-ТОЧНО Е ЗДРАВО-МИСЛЕЩ?

ЗДРАВИ ЛИ СМЕ

Живея си аз в Рая. Покрай мен, близко, живеят още 8000 души - в съседство.

Един до друг, в двустайни и тристайни.

Днес например, пътувах в асансьора със симпатична, руса съседка на около 40.

Попитахме се една друга собственички ли сме, - Да.

После тя каза, че кварталът е Много хубав!, аз се съгласих - Защото, допълни тя - наоколо има много болници и поликлиники, аптеки и хипермаркети. Отлични условия!

Аз отново се съгласих, защото и аз изтъквам същите аргументи на дъщеря си, като ѝ казвам, защо все още одобрявам че живея тук.

Но пък после се сетих за нощния рев на моторите и ѝ казах това. Попитах я - вие чувате ли мотоциклета, който минава в 22 долу?

Жената видимо се напрегна, чертите ѝ се изостриха и започна да изказва негодуванието си от този факт. Явно, че всички съседи го чуват, в 22 е, все пак, когато ще заспим.

Но, читателю, та помисли - какво харесваме, А?! Че има болници ли?!

Ами че да.

И си помисли за следното : Каквото човек си пожелал, такова Бог Дал! И - Каквото Човек си мечтал - такова Бог Дал! Или - Както човек се видял, това и Бог Дал!

Или пък - Каквото се обадило, такова повикало.

Че аз точно това си представям за себе си, приятелю. - Старост, болница, аптеки! Лични лекари наблизо!

Ами - това и получих.

И освен това - получих стокици, стокици - за хранене и за тровене.

Така да се каже - за голям корем и за болни стави.

Мръста водица - болна Душица!

Ето, за това се борят хората, напускащи малките градове и села. Като мен.

Да, ама все пак си ходят при мама и тате на село. За водичка, за храничка.

Моите мама и тате ги няма, обаче.

Продадохме къщата. В най-елитният град. Със сладка водица, със лозница, със плодчета и зеленчуци - в градина-хубавица!!

Та майка ми до 90 копаеше в градината, пълнеше бурканите, и ни ги пращаше. Нямаше болни стави, жената.

Изборът си е мой - Ще кажете - Болниците наблизо, аптеките!

Но, приятели, нали не е само така. Като си мисля, и за друго идват младите хора да раждат децата си в Пловдив.

Ето защо : 

Оказа се, че красивото момиче с малка дъщеричка има родители и къща извън Пловдив, в околностите. Както и всички останали млади съседи тук.

Но - аргументите им - за да живеят в прашните двустайни - Искам дъщеря ми да получи добро образование и да ходи при добри частни учители, а не както е в малкият град. Затова тя ще расте тук.

Така ли?! Господи?!

А ето какво се случи на мен, скоро, в село Татарево, Първомайско. Където бях на гости.

Тъкмо бях на върха на хълма над дерето и се канех да сляза надолу по пътеката, за да се прибера - Та срещнах младата циганка т.е. Женичката от цигански произход, която живее долу в къщичка, и се грижи за 2 коня, 3 кози и кучета. Тя държеше за ръчичка страшно миловидно и добре облечено детенце - момче.

Поговорихме си. Тя каза, че големият ѝ син е отличник в училището - местното. И сега ще кандидатства за средно образование.

Попитах я за това, малкото момченце. Което стоеше мирно и слушаше. 

• Той сега ще бъде първокласник! - ми обясняваше тя.

• А ти, можеш ли да четеш? Учиш ли го предварително да чете и да смята? Че в първи клас е доста трудно.

• Няма нужда, ще се справи! - отговори жената.

Извинете, но тогава си помислих - че тази жена вероятно има представа какво се преподава в училищата в първи клас, и затова не се бои.

Ами какъв извод да си направя - замисли се, читателю.

Та тази жена вярва от сега на синовете си, на малкия си син - вярва че той сам ще успее.

Без учители! И без частни учители!

Браво, циганко!

Ето, така са вярвали на децата си бедните родители и на нашите първи просветители и бъдещи фабриканти и едри земевладелци. Нашите видни музиканти, писатели и поети, производители на ценности. Първите!

И последните!

Вече няма такива.

Ама - Любо Киров? Ама Георги Господинов? Ама… - ще възкликнете вероятно вие, живеещият в двустаен в Пловдив. На който подобни персони подхвърлят блудкави трохи сантименти и нещо като поезия… Нещо като песни.

Трохи, които аз и ти грабим и гълтаме алчно, като луканки с овкусители.

И,... тогава?!

Ами, госпожо?!

Иначе на кой дъщеричката ми ще демонстрира перфектното си дупе? Защото тя счита, че и то е мимолетно и че скоро ще остарее и че трябва да има болници и аптеки.

Да, кратък е животът.

Всички мислим така. Дайте да си осигурим ние болници, джипита и аптеки.

Ех, хора от село! Възхищавам се от вас.

Не се боите като мен, че ще останете без хляб, защото ще си омесите, от брашното в чувалите. Не се боите, че ще умрете от глад, защото вашите кокошчици ще ви дарят с поне едно яйчице, а градината - със заслужено отгледаната - краставичка.

Ще си откъснете вие вишни, кайсийки, смокини, и грозде. Ще се натъпчете със здравословните черници, растящи навсякъде около вас.

Не ще се боите, че ще умрете рано, т.е. Няма в мечтите ви да се върти образът на смъртта на вас самите. СМЕЛОСТ!

Още повече пък, ако имате дечица - растящи на въздух, тичащи след някоя котка, или кокошка, или крава, или овца - на воля - по прекрасните български поляни!

Дечица, които при това стават от малки прекрасни художници, автори, и творци от всякакъв род.

Животът доказа това.

Най-добрият млад програмист в света за възраст от 4 до 21 години - Е 10-годишно момче от Кърджали.

Не вярвате ли?

Аз завиждам на баща му.

А пък аз?!

Аз си избрах болницата - тази наблизо - Пълмед, или Хирургиите. И многото аптеки Марешки.

13.06.2024 На снимките : Пловдив, Рая - нашата улица. И в съседство - Дядо Бор - растящ над терасата ни в Гоце Делчев, бившата. Продадохме ги!!