Утрин в Планината

Нощта минава.

Бързат да загасят фенерчетата си

Хилядите звезди.

Търкулва се луната към края на небосвода.

И тя бърза да поспи.

За последно наднича изкъм хребета

И се усмихва: - Eхе-е, Добро ти утро!

Птичките това и чакат.

Всички те учтиво се поздравяват,

Добро утро, Добро утро!

Приглажат перцата си,

И литват - да видят какво ново по света.

Появява се ветрец

И разклаща вековните борове отсреща.

Ветрецът милва и моето лице,

Разрошва ме и си играе с дрехите ми.

Реката долу е пълноводна,

Водоскоците прескачат камъните шумно

И пригласят на птичите песни.

Тишината се оглася от това,

Което най-много обичам -

Песента на водата, на вятъра, и на птиците

И гората.

Поемам въздух, с ухание на чистота и на гора

И си повтарям : - Колко е хубаво!

Колко е хубаво!

16-ти март, Забърдо, авторска снимка