Някъде там, живееха Господин Ен и неговата съпруга. Не знам обичаха ли се. Нали все пак това е първият въпрос, който си задава човек, като чуе за съпруга. Господин Ен се беше оженил, защото му беше дошло времето да се жени. И, може би, - защото майка му беше на мнение, че сега, след като е завършил образованието си, трябва да се ожени.
Намери се жена за Mr. N. Някаква пищна красавица.
Да си признаем, по точно, макар че не искаше да си признае, Mr. N установи, че неговата съпруга не му е много вярна. Въпреки че никога не си задаваше въпросът - що е вярност и има ли въобще почва някъде си тя.
Може би защото Mr. N обичаше да продава и да предава - по-точно. За него нещата се свеждаха до това - какво може да се купи, и какво може да се продаде. Понякога с пари, понякога с чест, и въобще със всичко, с което човек можеше да търгува.
Например, можеше да се продаде - информация, истина, лъжа, приятелство, жена, дете, баща - в замяна на… на какво ли? - на Положението във Фирмата - за Mr. N.
Истината беше и е - в замяна на Достойнство.
Тогава - да се попитаме - имаше ли Господин Ен - приятели?
Но трябваха ли му, разбира се - да попитаме.
Не - Mr. N нямаше приятели, разбира се.
И работата му в бизнес компанията беше такава - да продава.
Да продава информация на шефовете за това - кой какво върши през деня, дали някой изнася информация, какво се говори между служителите, какво е отношението на всеки персонално към шефовете, кой се радва на повече внимание, имат ли приятелски отношения служителите, какво си говорят помежду си, и т.н., и т.н. Която служба на Mr. N се наричаше официално - охрана.
Естествено, никой не го полюбваше.
Но това нямаше значение за Mr. N. Той служеше вярно.
Служеше вярно и на жена си. Която още в началото на бракът им, първият ден, оцени страхът на съпругът си от живота, от хората, и от нея, по-точно. И му постави условия - да не се бърка в живота ѝ и да не изказва мнения за нейните деяния. Да стои далече от нея и от нейните занимания със себе си и със света. Да се съгласява с нея и с очакванията ѝ. Да се съобразява с нейното мнение за отглеждането на децата им, и въобще за всичко.
Mr. N се съгласи с всичко това.
Той не постави условия, както се и очакваше.
Появи се първото дете, общо, в семейството на Господин Ен.
Джордж.
Ами сега? Доста грижи създаде George на младото семейство.
Още повече, че Mr. N не можеше да се зарадва и да се усмихне от притеснение. От грижи.
Трябваше да се сменят памперси. Не можеше да се спи през нощта. Не можеше да остане със себе си и да си спомня за…На това отгоре трябваше и да ходи на работа. Пак - хора.
Пищната красавица се чудеше къде се дене пък.
Тя постави нови условия на Mr. N.
Мога да излизам, може да се разхождаме тримата с детето, мога да излизам да пазарувам сама, ти ще се грижиш сутринта за детето, като се събуди.
Двамата често гъделичкаха бебето и се смееха на мъките му - и на мъчителното изражение на бебенцето.
Да, това беше радостта им.
Да не говорим, какво настъпваше, когато George боледуваше.
Паника.
И така, Джордж порасна, все пак.
Растеше здраво момченце, с доста способности. Как ли така, на кой ли се беше метнал?
Дойде моментът, когато Mr. N, Наташа и George трябваше да сядат да се хранят заедно на масата. За George имаше специално високо столче, тъй като той все още беше малък.
Но - пуста ревност.
От сега сякаш Mr. N съзираше качества, съвсем различни от своите собствени в синът си. И, без да съзнава това, го мъчеше някаква огромна ревност спрямо него.
Когато се сядаше около масата, и когато Наташа донесеше пълната чиния на Господин Ен, той не виждаше собствената си чиния, а остро се взираше в чинията на синът си и я изпиваше с поглед.
Ден след ден Mr. N доизяждаше храната на Джордж.
Минаха години.
Джордж свикна да вижда, как баща му, приближавайки сервираната маса, се взира първо в неговата чиния. После свикна да чува от майка си - Джордж, ако искаш, дай на баща си парче от месото, Джордж - нали не си много гладен, Джордж - ти искаш ли сирене?, Джордж - ако ти е много, дай на баща си.
Изми ли си ръцете, Джорж? - беше първият въпрос на баща му, след като сядаха около масата.
Противно на общовъзприетото, въпреки католическото си възпитание, баща му никога не изрече общоприетата молитва, преди хранене. Просто забравяше, съзерцавайки чинията на синът си. Мислено се чудеше той, как да си хапне малко от нея, и какво да каже, за да стане това.
Но както и да е.
George растеше надарено с ум, с добро сърце, отстъпчиво дете, с много приятелчета.
Един ден, то беше на пет години.
Яде някакъв кекс от магазина, долнокачествен, явно с много консерванти, и ето че вечерта получи множество пъпки.
Настъпи паника.
Mr. N и Наташа обявиха веднага и на всички роднини, че детето им има алергия към сладкото.
Забраниха на всички познати да донасят бонбони и сладки неща на детето. Т.е. - на момчето от сега нататък му беше забранено да яде каквото и да сладичко.
Като това - ще използваме жаргон - страшно изкефи Mr. N.
И познайте - той стана любител на сладките деликатеси - скъпи, но сладки - шоколадчета, карамелчета, пастички, и т.н.
Ходеха често тримата в кафененца и ресторанти, похапваха си - разбира се - малинови пайове, шоколадови мусове, торти гараш - но ги ядяха те - Mr. N и съпругата му, а за Джордж - водичка.
Джордж растеше и с тъга виждаше как баща му след всяка вечеря бърка в шкафа, където имаше торба с малки шоколадчета, или пък в кутията със скъпи шоколадови деликатесчета.
И така.
Минаваха години.
Джордж растеше и наближаваше тинейджърските години.
Ами сега?
Веднъж баща му заяви : - Любовта между мъже е красиво нещо!
Когато Mr. N трябваше да държи морал на синът си, се скриваше с него в детската стая, сядаха на леглото, при което бащата плътно се впиваше в тялото на синът си отляво на леглото, седнал до него, и започваше - … - морал, неговият си Морал. Впиваше остър поглед в една точка и говореше, май без да се слуша. Както винаги.
Казваше си нещата, които не харесваше и го дразнеха.
Джордж мълчеше виновно, и не смееше да каже на Mr. N да се отдалечи. Явно този топъл допир му беше неприятен, както е със всички нас. Но какво да кажеш на насилника, та той те храни все пак, беззащитен си.
Пропуснахме да споменем най-важното качество на Mr. N.
Та той… - обичаше да си почива.
Обичаше да се усамотява.
И - стоеше в тоалетната. С часове. С телефонът в ръка.
Това продължаваше години. По два часа, по три часа.
Необяснимо беше на Джордж какво прави все пак тате там.
Когато порасна, момчето направи откритие - Тате си гледа телефонът.
Телефонът, това технологично изобретение - беше добре, добре дошло за Mr. N.
Неговият приятел, неговият партньор, неговият довереник, неговата … - съдба.
Често, когато обядваха или вечеряха, Господин Ен внезапно бъркаше в джобът си, по време на хранене, вадеше телефонът си, трескаво се взираше в него, прочиташе нещо, не знам какво си, и го пускаше пак в джобът си.
Това правеше и в ресторанти, дори и в ресторантът на Бизнес Компанията - на обяд, - не знам защо - може би поради комплекси, може би за да се докаже - поне така изглеждаше в очите на другите, а и в моите.
Твърде нехигиенично, нали? Не само за пръстите на ръцете, разбира се, а и за душата, нали?!
И сега - какво настъпваше в резултат на мисълта на Mr. N - Любовта между мъже е красива?!
Ли?!
Господин Ен изповядваше … - възгледи, либерални възгледи.
Свободомислещ.
Той явно вече считаше синът си за голям. Защото го придружаваше в банята, често, когато отсъстваше жена му, Наташа. А това ставаше и доста пъти.
Съзерцаваше Джордж под душа, помагаше му да намаже със съпун, целуваше го. Погалваше го.
Отделно, че гледаше да се прилепи плътно до него, когато бяха в стаята му.
И накрая, - Mr. N имаше и дъщеря. Когато George стана на 13, тя беше на 2.
Но дъщеря му не беше нищо за него. Идваше чистачка. Идваше и гледачка - по два пъти на ден за по три часа.
Удивителното беше, че той не запомни името на дъщеря си.
Наричаше я - бейби.
Е, това е.
От нета... и ... от мен