С тихи стъпки и едва
Си отива пак нощта.
Призрачна мъгла завива
Ранобуден котарак.
Гладен, и не свиващ крак.
Идва пладне,
Но котака е доволен и е сит.
Стара баба кротко
Тропка в дворчето,
И котака обичлив
На чорбичка с хляб се радва,
Оле, Колко е щастлив!
И отново пак е вечер.
Няма градска суета.
Спуска се над къщицата вече
Нежна, звездна светлина!
Баба и Котак заспиват,
Мило гушнати сега.
И усмихва се свенливо
През прозорчето Луна!
По идея на Владимир Данев и неговото стихотворение на руски Коты и Ночь
Четвъртък, 24-ти октомври, 2024, село Забърдо