Стихотворение за Светът

Колко Тихо е. Навън вали.

Валят и моите пещери от сълзи.

Какво да искам в този ден, в този час

Освен да кажа Благодаря -

На Тишината - Аз.

Всъщност излъгах.

Навън блести.

Светът е залят с изумрудена красота.

Но за мене е Мрак.

Тъжен мрак, пустота, нищета.

Нищета,  безверие, алчност.

Свят с хора - продали душата си

За пари! За сластолюбие! Без мечти!

Свят на майки - загрижени

За имоти и секс.

Свят без мъже и бащи -

Онемели от равнодушие.

И озверели За жени,

Мъже - гледащи благодушно.

Няма кой да каже - Не -

На тази простотия.

На рушащата се Хармония,

Което причиняваме Ние.

Ще те има ли Свят?

И докога ли ще те има.

Зима е. Но е слънчево.

Слънцето огрява

Нашата Зима.