Един баща живял с трите си дъщери във вила близо до гората.
Той бил вече стар, бил и болен.
Трябвало някак или да се спаси, или да умре.
Извикал първата си дъщеря и я помолил:
Моля те, мила, иди в гората, там наблизо растат шипки. Набери ми малко, за да си хапна и да си правя чай. Те са страшно полезни!
Момичето недоверчиво го погледнало.
Той допълнил:
Ще получиш от мен всички скъпоценни бижута от майка си!
Това накарало първородната му дъщеря да грабне една кошница и да хукне навън, рано, рано.
Вървяла тя по пътеките, страхливо се оглеждала и се чудела какво са това шипки.
Нямало никакви плодове в гората по това време. Било есен и листата на дърветата капели, пожълтели.
Търсела тя, трескаво търсела някакви плодове и ниско, и нависоко. В мислите ѝ светели бижутата и колко ще ѝ отиват. А може и да продаде някое, били много.
И така, озарена от блясъка на бижутата на майка си, тя обикаляла безпаметно. Нищо не намерила. Огладняла, а тя като огладнеела толкова много - озверявала. Трябвало да яде.
Прибрала се. Мълчала.
След ден, бащата извикал втората си дъщеря. Казал ѝ:
Моля те, скъпа, иди в гората. Там, до нашата чешма, расте шипка. Набери ми шипки и ми донеси - за хапване и чай. Те са страшно полезни и витаминозни. Имам необходимост! Ще ти дам всичко, което имам.
Момичето си представило бляскавите коли на баща си, апартаментите му, вилата и … всичко.
Отворило телефона си и потърсило какво е това - Шипки.
След това грабнало една торба и бързо се запътило към чешмата в гората.
Там - Наистина растяла шипка! Това бил голям храст, отрупан с червени плодчета.
Тя се зарадвала и си помислила - колко много! И трескаво посегнала към тях.
Но до всяка шипка растяло трънче, на всяко клонче имало много-много трънчета.
Тя веднага се убола жестоко, разранила си дланта, пръстите и китката и от там започнала да тече червена кръв, такава, като цвета на шипките.
Момичето страшно се ядосало и уплашило и се завъртяло и тръгнало бързо към къщи със сълзи на очите.
Знаело, че нищо няма да спечели така лесно.
Следващия ден бащата се срещнал с третата си, най-малка дъщеря.
Казал й:
Чедо, болен съм, ядат ми се шипки.
Момичето бързо отговорило:
Но татко, кажи че ти се ядат. Аз отдавна набрах от шипката до чешмата. Откъснах нейни клончета, после ги обрах, листенцата също, и съм ги сложила да се сушат. Искаш ли свежи да ти набера и да ти донеса да си хапнеш? Страшно са здравословни.
Да, иди, моето дете, ще си хапвам всяка сутрин. Ще съм ти благодарен. А след време, след години - Аз ще съм Ангелът, който ще бди над тебе, чедо!