Ех, мое Дърво!
Моя ласкава, нежна и копринена, Дива Бяла Череша!
Как шепне повеят в теб!
Как цялата ти трепериш и дишаш!
Чудно красива си в тази премяна!
Слънцето те докосва, полъхът те събужда, от дъждове си обляна. Красива, изящна и млада!
Дарявана от най-силните бури със щастлива площада.
Красиш вечността със своето Дихание!
На планината рожба си, Великолепно създание!
септември, 2025, с. Забърдо