Стършелът

При мен от три дни идва един стършел, понеже прозорците на стаята са по цял ден отворени.

Влетя, разгледа всичко бавно и с жужене. Разгледа внимателно климатика, изследва миялната машина,  готварската печка, мивката и най-накрая се насочи към  мен. Въртя се и ме наблюдава - от главата до стъпалата. Доста се уплаших. Но не мръднах. После спря да жужи и някъде изчезна, но не излетя през прозореца.

Дойде вечерта.

През  нощта се скри залепен на найлоновото перде зад плътното перде. Аз не го открих и цяла нощ спах на светнато. 

На другия ден през деня се отлепи от там, поразходи се и като счете за необходимо, към 3-4 часа след обяд отлетя.

Тази нощ спах на тъмно, но се събудих внезапно към 12-1 часа и чух изръмжаване зад пердето и силен тласък на стършела. Помислих, че иска да ме ужили и станах.

Включих си компютъра  и трескаво потърсих хубава музика.

И тогава със същото бръмчене се появи една миризливка на найлоновото перде зад компютъра.  Аз я хванах, както правя с миризливките и я пуснах навън.

Успокоих се доста, загасих тока и си казах - каквото ще да става -  Не трябва да обиждам мислено стършела! И заспах.

Пловдив, юли, 2017 г.