Стършелът
При мен от три дни идва един стършел, понеже прозорците на стаята са по цял ден отворени.
Влетя, разгледа всичко бавно и с жужене. Разгледа внимателно климатика, изследва миялната машина, готварската печка, мивката и най-накрая се насочи към мен. Въртя се и ме наблюдава - от главата до стъпалата. Доста се уплаших. Но не мръднах. После спря да жужи и някъде изчезна, но не излетя през прозореца.
Дойде вечерта.
През нощта се скри залепен на найлоновото перде зад плътното перде. Аз не го открих и цяла нощ спах на светнато.
На другия ден през деня се отлепи от там, поразходи се и като счете за необходимо, към 3-4 часа след обяд отлетя.
Тази нощ спах на тъмно, но се събудих внезапно към 12-1 часа и чух изръмжаване зад пердето и силен тласък на стършела. Помислих, че иска да ме ужили и станах.
Включих си компютъра и трескаво потърсих хубава музика.
И тогава със същото бръмчене се появи една миризливка на найлоновото перде зад компютъра. Аз я хванах, както правя с миризливките и я пуснах навън.
Успокоих се доста, загасих тока и си казах - каквото ще да става - Не трябва да обиждам мислено стършела! И заспах.
Пловдив, юли, 2017 г.