В село, в краят на площада,
До къщурка стара млада
Крива ябълка расте.
И тя стара млада
Крива, но родолюбива
Ражда ражда
Сочни, все още зелени
Ябълки, с червени бузки
Но и малко наранени.
Ето че ветрец подухва.
Баба Ябълка решава
С плодчето си да се раздели.
И търкулва се надолу по площада
Ябълчица - сочна, млада!
Я, иди и я хвани.
Тича Роси, тича Светльо
И посягат да я вземат.
Но се не дава, не се дава-
Тази ябълчица -
Сочна, кисела и млада.
Тича, тича бързо
И се скрива,
Май в реката
Тя отива.
Ябълката стара, крива -
Вече нищо пък не пуща.
Гледам я, въздишам
И се мръщя.
Що ли раждаш ябълки големи?
И красиви, нищо че са
Още млади и зелени.
Неузрели ще опадат,
Вятърът ще ги отвее
Никой няма да зарадват,
За теб никой няма да милее.
Стара ще си дълго, дълго!
Нужна ли ще си на някой!
И ще чакаш, все
Ще чакаш
Малки или пък големи
Да се радват на плода ти!
На труда ти -
На това, - че оцеляваш
На дъждове и бури!
Но защо ли?!
Да си нужна -
Заслужаваш!
А сега пусни една
Кротка, сладка или кисела,
Красива -
Ябълчица! -
Даже и Червива!
Петък, 9-ти септември 2024, Забърдо