Баба Ябълка

В село, в краят на площада,

До къщурка стара млада

Крива ябълка расте.

И тя стара млада

Крива, но родолюбива

Ражда ражда

Сочни, все още зелени

Ябълки, с червени бузки

Но и малко наранени.

Ето че ветрец подухва.

Баба Ябълка решава

С плодчето си да се раздели.

И търкулва се надолу по площада

Ябълчица - сочна, млада!

Я, иди и я хвани.

Тича Роси, тича Светльо

И посягат да я вземат.

Но се не дава, не се дава-

Тази ябълчица -

Сочна, кисела и млада.

Тича, тича бързо 

И се скрива,

Май в реката

Тя отива.

Ябълката стара, крива - 

Вече нищо пък не пуща.

Гледам я, въздишам

И се мръщя.

Що ли раждаш ябълки големи?

И красиви, нищо че са

Още млади и зелени.

Неузрели ще опадат,

Вятърът ще ги отвее

Никой няма да зарадват,

За теб никой няма да милее.

Стара ще си дълго, дълго!

Нужна ли ще си на някой!

И ще чакаш, все

Ще чакаш

Малки или пък големи

Да се радват на плода ти!

На труда ти -

На това, - че оцеляваш

На дъждове и бури!

Но защо ли?!

Да си нужна -

Заслужаваш!

А сега пусни една

Кротка, сладка или кисела,

Красива - 

Ябълчица! -

Даже и Червива!

Петък, 9-ти септември 2024, Забърдо