Зазоряване.
Наоколо кръжи
Вдигаща се тъма.
Първи се чуват песните
На боричкащи се птички.
Уличните светлини угасват
Точно в 7 без 20.
Сякаш си отиват малки
Жълто-оранжеви пламъчета
В далечината.
Нощта бавно и сякаш без желание
Отстъпва своят покой
На покоят на деня.
Всички очакват появата на
Него -
Негово Величество Слънцето!
Хората от селото
Се приготвят рано-рано
За работните си места.
Някои са мълчаливи,
Таейки в себе си
Среднощните си сънища.
Тихо стъпват по все още
Неотъпкания кълдъръм.
Други гръмогласно се питат:
Добро утро! Как си?
Като гласовете им отекват
Във все още дремещите къщи.
Звездите отстъпват място
На първо бяло-розовия,
А след това -
Син - небесен похлупак,
И цяла армия котки
Тръгват огладнели по
Улиците.
Тръгвам и аз -
Очаквайки един светъл,
Усмихнат и сияен ден!
С рошавото си куче.
28-ми Септември, 2024 - с. Забърдо