Емоционална осъзнатост и регулация

Дефиниция

Осъзнатост: Да разпознаваме своите емоции, какво ги причинява и какво причиняват (Goleman, 1995). Способността да разпознаваме какво чувстваме, да го обмислим и да назовем нашите емоции.Това е основополагащо умение за социалното и емоционалното учене на децата, тъй като е от особено значение да опознаем себе си и да се научим да управляваме нашите емоции, като формираме хармонични отношения с другите.

Регулация: Целенасочено да влияем на наситеността, продължителността и вида на емоциите, които изпитваме в съответствие с моментните ни и дългосрочни цели (Gross & Thompson, 2007).

Как да развиваме в час?

За разпознаване тези емоции е много важно да помогнете на учениците си да:

  • Установяват физическите усещания, които придружават емоциите. Тези усещания могат да включват температура (да ти стане студено или горещо), напрежение (напрегнати или отпуснати мускули) или да усетят сърцебиене или как се променят лицата им (как изглеждат очите, устата им и т.н.).

  • Назовават емоциите, за да разширят речниковия си запас. За тази цел е важно децата не само да могат да назоват чувството на притеснение/срам, но и свързаните емоции като страх или тъга.

___

За да управляваме емоциите си, трябва да можем да ги разпознаваме. За да помогнете на децата да се радват на положителните емоции, е важно:

  • Да помогнете на децата да разберат какво чувстват.

  • Да ги насърчавате да прилагат конкретни техники за максимално възползване от тези емоции; например, да спрат това, което правят, да запишат емоцията, да направят снимка, да споделят момента с най-добрия си приятел, да се обадят на родителите си.

___

Идеи:

  • В ежедневните разговори питайте децата как се чувстват. Особено важно е да им се помогне да идентифицират ситуациите, които ги карат да се чувстват смутени; например когато трябва да вършат неща пред други хора.

  • Осигурете речник, подходящ за възрастта на учениците (например: щастлив, тъжен, наранен, ядосан за по-малки ученици; въодушевен, унил/подтиснат, отхвърлен / разочарован, ядосан / раздразнен за по- ученици).

  • Ако децата имат проблеми с разпознаването на тази емоция първо ги попитайте дали самите те биха се почувствали добре или зле в дадена ситуация. След това използвайте този отговор, за да поискате повече подробности за това, как биха се почувствали техните тела.

  • Не притискайте децата да вършат неща, които ги карат да се чувстват притеснени, защото емоцията им може да се усили още повече и да ги накара да се чувстват несигурни. Вместо това ги придружете и ги накарайте да почувстват подкрепата Ви. Давайте им задачи, които ще им помогнат постепенно да се изправят срещу срама по начин, който ги кара да се чувстват сигурни.

  • Ученето е обвързано с много емоции: щастието да научим нещо ново и да знаем, че сме постигнали нещо, но също и тъгата и гнева, че не можем да изпълним задача, която изглежда много трудна. Можете да помогнете на учениците или децата си да разпознават емоциите си, когато си подготвят домашното си за училище или вършат домашни задължения, или участват в дадено занимание. Разпознаването на тези емоции помага на децата да учат повече и по-добре.


Научете учениците как да:

  • Анализират кое е лесно или трудно за тях в училище/ конкретен предмет или урок

  • Разпознават и назовават емоции и дискутират как те са свързани с поведението

  • Описват техните емоции и ситуациите, които ги провокират и как те реагират физически

  • Правят разлика между чувства и поведение (например: “Аз се чувствам ядосан” и “Аз чувствам, че искам да те ударя”)

  • Използват себеосъзнаване (самостоятелна рефлексия), за да осъзнаят връзката на своите емоции с реалността (истинността на ситуацията)

  • Използват стратегии за себенаблюдение, за да регулират своите емоции и поведения

  • Изразяват емоции пред другите по ефективни и подходящи начини (например с Аз-послания)

  • Прилагат стратегии за управление на стрес, което да води до успешно изпълнение на задачата

  • Използват материален предмет за "пауза" който да служи за напомняне на учениците, като помощ когато им е трудно да контролират импулсите си.

  • Използват движение и техники за дълбоко дишане за помощ при регулирането на емоциите.


Примерни дейности:

- Учениците играят игра “Асоциации с чувства”

- Учениците определят емоциите на героите в история и дискутират как тези емоции са им повлияли

- Учениците пишат писмо, давайки съвет за това как да се справят с емоциите

- Рисуват “термометър на гнева” и дискутират как тялото отреагира физически, когато се повишава гнева

- Учениците разиграват по роли ситуации, които може да задействат емоции

- Учениците дискутират период, когато са се почувствали ________ (дай примери, съобразени с възрастта: “Бях тъжен, когато не можах да си взема кученце”; “Бях ядосан, когато брат ми ми счупи трофея”; “Бях разочарован, когато не получих лятната работа, която исках”)

________________________________________________________________________


  • Като възрастен моделирате как водите “вътрешен диалог” и обсъдете как вие го използвате, за да се саморегулирате.

  • Преподайте ефективни, съобразени с възрастта техники за саморегулация и самоуправление (коремно дишане, йога, броене до 10, разговор със себе си, релаксиращи упражнения, мисловна репетиция)

  • Преподайте модела THINK (мисля), за да помогнете на учениците да обмислят техните послания и да избегнат споделянето/постването на нелюбезни или неверни коментари за други хора в социалните медии, защото са разстроени. (T—is it true/вярно ли е, H—is it helpful/полезно ли е, I—is it inspiring/вдъхновяващо ли е, N—is it necessary/необходимо ли е, K—is it kind/мило ли е). Тази дейност може да бъде част и от нормите на класа.

  • Радвайте се, че вашето дете/ученик е щастливо.

  • Помогнете му да идентифицира емоциите си, като казвате неща от рода на: „Наистина се вълнуваш от това“, „Какво най-много ти харесва в усещането, което имаш?“

  • Управлението на емоциите е много важно за ученето. Можете да помогнете на учениците или децата си да осъзнаят емоциите си, когато си пишат домашното или участват в дадена дейност; например щастието или тъгата, че не могат да изпълнят някоя задача, която изглежда много трудна. Разпознаването на емоциите помага на децата да учат повече и да учат по-добре.

  • Не забравяйте, че преподавате, като давате пример. Наслаждавайте се на това, което правите.

често задавани въпроси

Защо е важно да разпознаваме емоциите си?

Емоциите могат да ни накарат да направим неща, за които ще съжаляваме по-късно. Например гневът може да ни накара да нараним някого. Те могат и да ни попречат да правим неща, които искаме или трябва да направим. От съществено значение е да можем да се справим с емоциите си, за да действаме конструктивно както самостоятелно, така и в общуването. Първата стъпка в управлението им е да можем да определим какво чувстваме.

Защо е важно да мислим за физическите усещания?

Емоциите карат телата ни да изпитват много силни усещания. Разсъждавайки върху тези усещания ще можем бързо да установим какво усещаме. Това ни помага също да управляваме емоциите си, защото ако знаем какво се случва в телата ни (например чувстваме мускулите си напрегнати), можем да помислим за начини за успокояване (отпускане на мускулите ни).

Какво да правя, ако децата изразяват силни емоции, като плач или крещене?

Понякога, като говорим за емоции, стимулираме тяхното изразяване, което ни кара да чувстваме неща като страх или безпокойство. Когато децата проявяват силни емоции пред нас, можем да им дадем свободата да ги изразят и да признаем тези емоции. Можем да кажем неща от рода на: „Личи си, че това много те натъжава“, „Много си се ядосал”, или „Разбирам, че се страхуваш. И аз също бих се страхувал.“ След това можете да приложите на практика една от техниките за управление на емоциите, която ще разгледаме в следващите уроци.

Как мога да помогна на децата да управляват по-добре емоциите си?

Използвайте ситуации от ежедневието, които могат да причинят емоции у децата. Опознайте ги, за да можете да разпознаете какви типове ситуации предизвикват определени емоции. Може да питате, например: „Помниш ли как се почувства, когато спечели състезанието?“.

Допълнителни Стратегии, инструменти и примери

Стратегии:

Емоции - разпознаване и регулиране (статия)

Стратегии за справяне с емоциите (постер добавен от Михаела Илиева)

Справяне с емоциите чрез насочване на вниманието и осъзнаване по метода на Екман

100 игри и активности за развиване на емоционална интелигентност

Емоционална интелигентност – 35 конкретни упражнения за развитието й

SEL 3 ключови практики, които помагат да се интегрират практики на социално-емоционално преподаване във всяка класна стая, среща, или младежка организация, с цел промотиране на изграждането на общност и по-активно участие. (EN)

Mindful Teachers offers free tips and activities for implementing developmentally appropriate mindfulness practices in the classroom: http://www.mindfulteachers.org/

Mindfulness for Teens has free audio and video recordings of practices appropriate for introducing mindfulness-based exercises to teens: http://mindfulnessforteens.com

Примерни уроци:

Урок за Свободата (1-4 клас) – урок за емоционална интелигентност

Видео урок: Ролята на емоциите за ефективното общуване от Уча.се

Инструменти:

Мета-момент: работна книжка

Емоциометър - как да го използваме в час?

The Mood Meter is a research-based SEL application to build greater emotional awareness and regulation in teachers and students: http://ei.yale.edu/mood-meter-app/

MindYeti is a free online mindfulness platform and mobile application for kids made by the creators of Second Step (The Committee for Children): https://www.mindyeti.com/sessions

Примери от класни стаи:

Как в село Бохот развиват емоционална интелигентност в час по немски език?