2020 година е безпрецедентна в предизвикателствата на обучението и преподаването създадени от пандемията на COVID-19. Един от най-ясно изразените проблеми, който се задълбочи е неравният достъп до дистанционно обучение. Този неравен достъп се изразява в липса на стабилна интернет връзка в някои държави членки, липса на устройства като лаптопи и таблети за всяко дете в семейството и различия в качеството на преподаване в онлайн средата. Тази криза оказва сериозно негативно влияние върху учащите от по-ниски социално-икономически слоеве в обществото, тези със специални образователни потребности и тези живеещи в отдалчени райони. Въпреки това обаче афектирани са всички учащи, тъй като дори и при наличие на всички тези предпоставки за достъп до образование, някои ученици не получават достатъчна мотивация и подкрепа в семейната среда, което подтикна някои държави да предприемат мерки за специална психологическа подкрепа.

Необходима е добра цифрова инфраструктура и оборудване на училищата, но също и подходяща подготовка за учители в използването на тези ресурси. Също така докладът коментира, че дори и това оборудване да е налице, учениците не винаги развиват задълбочени цифрови и ИКТ умения само и единствено като го ползват - това показва, че те се нуждаят от обучение на задълбочени цифрови умения необходими за ученето в дигитална среда. Ефективността на образователната система до голяма степен зависи от качеството на преподаване, но преподавателският състав в целия ЕС е с тенденция на застаряване и все още има недостиг на квалифицирани учители сред младото население.

От друга страна процентът на напуснали преждевременно образователната система намалява и се доближава до целта на ЕС (10%), повишено е равнището на заетост сред наскоро завършилите средно и висше образование и завършването на висше образование достигна целевата си стойност (40%).