Със серия от публикации, институтът адресира образователната система извън конкретни данни за постижения от изследвания като PISA. Голяма част от предизвикателствата за развитието на образователната система идват от външни за системата фактори като глобализацията, икономически и демографски промени и дигитализацията.

Тези бързо настъпващи промени могат да представляват добра възможност за развитие, но равенство между ползите от такива промени няма - те са разпределени неравно между държави и групи от хора. Институтът коментира преломния момент на развитие на иконимиката на България и дигитализацията като важни предпоставки за планиране и развитие. Дигитализацията и настъпващата автоматизация на сектори и професии постявят т. нар. флуидни умения на преден план. Тези умения са свързани с работата в екип, прехвърляне на типове умения от една сфера в друга, и индивидуални умения полезни за конкретния човек. Тези процеси имат значение за създаването на политики подкрепящи развитието на умения, като се стремят от ,,масовизация'' към ,,индивидуализация'' на умения устойчиви на динамичните промени.

Уменията са от изключителна важност за трудовата и житейска релизация на отделните хора и поддържането на конкурентноспособност в икономката. Институтът коментира новия инструмент - Европейски индекс на уменията - въведен през 2018г. от Европейския център за развитие на професионалното образование. Този индекс измерва отдалечеността на държавите от т. нар. идеално предоставяне и според него българската система за формиране на умения е на 23-то място.

Този резултат се дължи на дисбаланс в а) развитието на уменията в рамките на формалната образователна система и уменията от неформалното образование, б) активирането на тези умения при прехода от образованието към пазара на труда и в) осигуряването на съответствие на умения с търсените такива от страна на работодателя. Въпреки че България се представя добре по отношение на съответствието на уменията, системата ни не се справя добре по отношение на активирането на умения, което предполага нуждата от реформи свързани с практическа насоченост на наученото в училище и по-добра среда за отключването на тези умения.

Институтът коментира данните на Евростат за заетостта на българските младежи - заетостта на тези завършили професионални училища е малко по-ниска от тази на завършилите общообразователни училища. Тази заетост е значително по-ниска от средното равнище в ЕС, където близо 80% от младежите с професионално образование имат постоянна работа от 1-3 години след завършване на училище.

По-слабата реализация на младежите в България може да бъде обяснена с разминаването между профила на подготвяните средни специалисти и реалното търсене на пазара на труда, несъответствията между търсенето и предлагането на умения на трудовия пазар, качеството на отделните училища, слабата вътрешна мобилност на младите хора, засилената външна трудова миграция и други.