ФЕСТИВАЛИ И СЪБОРИ С БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИОННИ ПРОДУКТИ
Целта на фестивалите и на съборите е да популяризира и съхрани както българския фолклор, така и традиционните български продукти и ястия.
Празниците и фестивалите, посветени на храни и напитки се представят като инструментите за конструиране и предаване на колективната памет и изграждане на локална идентичност, но също и като начин културни феномени да бъдат представени и предавани чрез процесите на фестивализацията и гастролокализма. Тези изяви са продукт на искреното желание на всяка местна общност да популяризира уникалните за нашата страна традиции и да запознае възможно най-много хора с възможностите за културен туризъм.
ПРАЗНИК НА ХЛЯБА
КОГА СЕ ЧЕСТВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ?
На 16 октомври 2021 г. се провежда за първи път. Събитието се организира от кметство с. Голям извор и НЧ „Найден Григоров 1900“, със съдействието на Община Тетевен.
КАКВА Е ОСНОВНАТА ИДЕЯ?
Празникът на хляба цели да съхрани и възроди местните традиции и обичаи. Събитието включва кулинарна изложба на хлебни изделия, с които местните хора демонстрират своето майсторство в приготвянето на тестени изделия, по традиционни рецепти.
КАКВА Е СИМВОЛИКАТА НА ХЛЯБА?
С хляба започва и свършва човешкия живот – така ни учат българските народни традиции и вярвания. По-ценно и по-важно от него няма, затова хлябът заема основно място на трапезата на българина – и в делник, и в празник. Събитието е израз на народната почит към насъщния и предава на поколенията след нас вековното преклонение на народа ни пред хляба.
ПРАЗНИК НА ДОМАШНИТЕ СИРЕНА
В края на миналия месец септември в тетевенското село Черни Вит за втора поредна година се проведе празникът на домашните сирена.
Идеята за организиране на празника е на Цветан Димитров – изследовател на домашни сирена и производител на прочутото зелено сирене, което се прави само в Черни Вит - "ние обръщаме внимание точно на тези продукти, които все още не са на пазара и те имат потенциал да са част от емблемата на различните райони."
За празника са били предвидени демонстрации и дегустации на домашни сирена и вина от региона. Гостите са имали и възможността да опитат прословутото зелено сирене.
Една от най-старите готварски книги, които има в България е била изложена на празника. Много интересно е, че възстановява много различни практики, които са били характерни за миналото - например един много интересен продукт, който се прави само в три села е именно бутеницата. Бутеницата е продукт, който се прави от последното мляко и е много интересно, защото се използва за направата на баница. Бутеницата е нещо средно между кисело мляко и извара и се прави в селата около Лъкатник.
"Зеленото сирене е традиционно сирене за този район. Това са сирената с естествен плесен. Хората са го правили в дървени съдове. Прави се от непастьоризирано мляко и след като се направи се поставя в саламура. След като узрее то се изважда на дървен плот" – сподели Димитров за предаването „Закуска на тревата“.
Част от сирената, които са били изложени:
ФЕСТИВАЛЪТ НА ТИКВАТА
,,Фестивалът на тиквата,, се провежда в Севлиево ежегодно през месец октомври. Първият тиквен фестивал се провежда през 2006 г. и още тогава интересът към събитието се оказва голям. От тогава празникът е традиционен за града. Причината за възникването му е, че реигонът на Севлиево е известен с производството си на тикви, и дори градът шеговито е наричан от местното население Тиквенбург. Ежегодно в Севлиево се провежда празник на тиквата – кулинарен фестивал на местни традиционни гозби, деликатесии занаяти, сътворени в столицата на тиквата – Севлиево.
На площада пред Дома на културата се провеждат различни конкурси за атрактивни тикви, на които местни производители участват със своята продукция. Има съревнования за най-тежка тиква, най-дълга тиква, наъ-малка тиква, тиква с най-нестандартна форма, най-красиво декорирана тиква и още много други.
Друго събитие по време на фестивалът е кулинарната изложба ,,Тиквени изкушения,, ,където се представят различни спициалитети от тиква – пълнена тиква с месо, печени тиквени лодки с кайма, десерти от тиква и др. В традиция се е превърнало всяка година да се приготвя и изяжда най-големият тиквеник. Традиционният тиквеник е дълъг над 200 метра.
В празника участват и децата, които изнасят поетичен рецитал със стихотворения и песни, посветени на тиквата, участват в конкурсни изложби със свои експонати. Подрежда се изложба на детски рисунки и се провежда весел карнавал.
,,Тиквени изкушения,,
Най-дългия тиквеник (над 200 метра)
ПРАЗНИК НА ЧУШКАТА В КИРКОВО
През 2016 година в село Кирково се организира за пръв път фестивалът на чушката, където всеки се хвали с реколтата си, а най-добрите майстори се включват в състезание за най-добра лютеница. Всеки участник може да се представи с различни видове домашно приготвена лютеница, която ще се оценява по четири критерия- цвят, вкус, мирис и плътност. Комисия начело с Ути Бъчваров, най-известният телевизионен кулинар у нас, ще дегустира кулинарните шедьоври и ще оценява най-добрите.
Лично кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман ще връчи грамоти и предметни награди на победителите. Желаещи от региона и страната могат да участват и с традиционни ястия, художествени предмети и сувенири, както и домашно приготвени продукти. За тях домакините предоставят щанд срещу предварителна заявка до 2 септември.
Организаторите на Фестивала на чушката в Кирково са помислили и за най – малките участници. За тях има различни детски забавления. В специална шатра се провежда и конкурс за рисунка на тема ”Плодове и зеленчуци”.
ПРАЗНИКЪТ НА БОБА В СМИЛЯН
На 24 ноември село Смилян отбелязва традиционният за него „Празник на смилянския фасул“, който се чества тук от 2003 година в последния уикенд на месец ноември.
Традиционно на фестивала се избират крал и кралица на боба. Организират се и конкурси за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул.
На празникът жителите от селото и околните селища по горното течение на Арда почитат културата, която е традиционна за техния район.
Смилянският боб вирее в района на село Смилян, както и съседните Могилица и Арда, намиращи се в района на горното течение на река Арда. Районът на отглеждане се характеризира с планински климат, при който есенно-зимният сезон е сравнително мек, а лятото е хладно. Други фактори, които предопределят доброто качество на смилянския фасул, са надморската височина и влажността на въздуха.
Подготвил рубриката: Диляна от 8а клас, Бианка, Виктория, Мартин Табанджов от 10б клас