Пътепис за Сливен

През лятната ваканция прекарах няколко дни в град Сливен. Нищо не знаех за Сливен, освен че е родният град на родителите ми.

Научих много интересни неща, които си мисля, че биха заинтригували и вас, затова ще направя опит да ви разкажа накратко.

Град Сливен е разположен под южните склонове на Източна Стара планина. Намира се на 300 км. от София, на 100 км. от Бургас, на 100 км. от Шумен и на 100 км. от Одрин.

По данни от 2016 г. в Сливен живеят 120635 души. Той е осмият по големина град в България и е областен център на Сливенска област.

Това е сградата на Общината, която е построена през 1936 г. и дълги години е била една от най-представителните обществени сгради в България. Архитект на сградата е Йордан Йорданов, роден в Сливен, проектирал много красиви сгради в София, Бургас и на други места, които днес са архитектурни паметници на културата.

Ако някога имате възможност да отидете в Сливен, препоръчвам ви да посетите Регионалния исторически музей. Ще ви разкажа накратко какво може да се види там.

Регионалният исторически музей в Сливен се помещава в красива, но не много голяма сграда на главната улица на града. Построена е през 1895 г. от Иван Желязков - син на Добри Желязков, първият български индустриалец, построил в Сливен през 1834 г. текстилна фабрика, с което поставя началото на индустриалното производство не само в България, но и в цялата Турска империя и Югоизточна Европа. По-късно синът му дарява сградата на общината, където през 1913 г. е основан историческият музей на Сливен. На трите етажа на сградата е уредена изложбата "Памет от вековете".

На първия етаж веднага ще видите интересни предмети от каменната ера.

Това са каменни оръдия на труда и глинена плочка с първата протописменост в света, датирани от 7000 години пр.н.е. Има и други артефакти от каменната, медната и бронзовата ера, но ще обърна повече внимание на културата на древните траки.

Специално искам да ви разкажа нещо, което не знаех. Това е голям бронзов съд, който прилича на леген. Оказа се, че той е единственият намерен по рода си в България. Нарича се "Кратер".

Всеки би си помислил, че този леген се използва за миене или пране. Всъщност древните траки са използвали тези съдове, за да разреждат тракийското вино. То  е било гъсто като мед и ако не се разреди с вода, не е било възможно да се пие въобще. От Кратера виното се е загребвало с метални кани с две дръжки, наречени "Кантаруси", и се е наливало в "Ритони" или златни чаши, наречени "Фиали", каквито ще ви покажа по-нататък.

Останах изумен, когато видях стъклени предмети в една от витрините.

Не предполагах, че древните траки в I - III век от н.е. са познавали производството на стъкло. Малките стъклени шишенца са използвали за съхранение на парфюми и благовонни масла. Най-вдясно може би забелязвате още по-малки шишенца.

Траките са събирали в тях сълзи. Да, правилно сте прочели. Когато някой умирал и  го погребвали, близките му са проливали сълзи за него. Тези сълзи те събирали в малките стъклени съдове и ги заравяли заедно с него. Колкото по-обичан е бил човекът, толкова повече сълзи са събирали за него. Шишенцата се наричали "Лакримарии", което произлиза от латинското "лакрима" - сълза.

Най-интересни и ценни са находките на археолога д-р Георги Китов, намерени при разкопките на тракийска могила близо до гр. Сливен. Това са златна маска, златен пръстен, златни фиали и други много ценни предмети.

Златна маска

Златен пръстен

Златни фиали

Находките са много ценни - в света има открити само три златни маски. Първата е на Агамемнон, втората е на тракийския цар Сефт I край Казанлък и третата е в Сливен.

Учените предполагат, че маската е на тракийския цар Терес II, защото на златния пръстен е написано Терес II, а той е открит на фалангата на показалеца на дясната ръка, положен под златната маска.

Изглежда владетелят е починал неочаквано и не е имал предварително изработена златна погребална маска. Личи си, че маската на Терес II е направена набързо. Неговите хора просто са взели една златна фиала и от нея са изковали въпросната маска, защото златната маска и златните фиали тежат по 86 грама. По края на маската си личат орнаментите, които са били първоначално върху златната фиала.

Когато попитах защо тези съкровища не са в Националния музей а в сливенския музей, ми обясниха, че град Сливен четири години подред е финансирал археологическите експедиции на д-р Китов в сливенския район, при условие че всичко, което се открие, остава собственост на сливенския музей. Така за разлика от много други артефакти, открити в България и пренесени в София, тези остават завинаги в Сливен.

Трябва да отбележим изключителните заслуги на д-р Китов за откриването на тези ценни съкровища. Четири поредни години той е работил в Сливенския край и негова е заслугата за изучаването на тракийското културно наследство. За съжаление по време на последната четвърта археологическа експедиция през 2008 г. той почива.

Д-р Китов при разкопките край сливенското село Тополчане

По-долу ви показвам и други интересни и ценни находки, но ще се въздържа от подробни обяснения, защото разказът ще стане много дълъг.

Интерес представлява и голямата колекция от римски, византийски и български монети от Първото и Второто българско царство.

Ще видите монети от римските императори Август, Тиберий, Нерон, Калигула, включително до последните владетели на Римската империя.

Изложени са монети и от византийските императори Юстит I, Анастасий I, Константин, Тиберий, Фока и други.

Изложени са и много монети от Първото и Второто българско царство.

Тук се намира и единственият открит досега оловен печат на цар Борис I. Това означава, че още в Първото българско царство град Сливен е бил важен административен център, където е пребивавал важен болярин, който е имал право да подписва документите с царския печат.

Печатът на цар Борис I

Специално място в експозицията е отредено на възрожденския период в българската история и по-специално на производството на огнестрелно оръжие. Ако град Самоков е бил център за обработка на метали и производство на саби и ножове, то Сливен е бил главен център за производство на огнестрелно оръжие - гладкоцевни пушки и пистолети.

В града, освен многобройните занаятчийски работилници, е имало и шест фабрики за производство на барут.

По-долу ще видите различни модели пушки и пистолети от края на XVII и началото на XVIII век.

Пушки кремъклийки и ятаган

Дългоцевни пушки кремъклийки

Револвер-сабя. Такъв е притежавал и войводата Хаджи Димитър.

Всичко, което е изложено в музея, за съжаление, представлява едва 8% от целия фонд, с който той разполага. Сградата вече е малка за всичко, намерено в района на Сливен. Освен централния музей, музейни експозиции има и в къщата музей Хаджи Димитър, къщата на Добри Чинтулов, къщата на Сливенския бит. Освен това в Сливен се помещава и единственият в България музей на текстила.