САН КЛЕМЕНТЕ - РИМСКАТА БАЗИЛИКА, В КОЯТО Е ПОГРЕБАН СВ. КИРИЛ ФИЛОСОФ

Роден е 827 г. в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, (роден в Солун) известен в българската историография като Лъв, подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя.

Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 година, запознат с големите качества на Константин, логотетът го кани в Константинопол и го записва в прочутата Императорска школа, наречена по-късно Магнаурска.

Константин още при първоначалното си образование в Солун показва склонност към философията и поезията. Тогава написва и първото си литературно произведение – „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение – „Соломонова молитва“.

Статуя на Свети Кирил в Требич, Чехия 

На около 17 години (842/843) той отива в Константинопол.

Талантът му и духовните му интереси са забелязани и оценени и през 842/843 – 847 г. Константин учи философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия в Магнаурската школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Сред преподавателите на Константин са известни Лъв – математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през IX век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава, бъдещият патриарх Фотий.

По време на следването си младежът е забелязан и от цариградските управляващи и Патриаршията. Те не остават доволни от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.

Константин владее на високо ниво славянски, гръцки, латински и еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, а вероятно придобива познания и по хазарски, алански, персийски, немски и други езици.

След завършването на Магнаурската школа той е ръкоположен за субдякон и дякон, вероятно някъде около 846 г. Става хартофилакс (chartophylax) на патриарх Игнатий Константинополски (847 – 858) – поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол) – висок пост в онова време. Но влечението му към науката и презрението към столицата го карат да се скрие за 6 месеца в един манастир на „узкото“ море (вероятно се има предвид Босфора или Мраморно море). Когато е открит от патриаршията и правителството, които не желаят да загубят възможността да се възползват от него, е привлечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното звание „философ“. Вероятно по това време той пише известното свое съчинение „Написание о правой вере“. 

Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на Константин-Кирил Философ – диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който е иконоборец (иконоборството е смятано за ерес, и то с политически привкус). Константин изпълнява поръчение на правителството и на действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик. В дискусията с него младият философ се отличава със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той аргументирано оборва своя противник.Свети Кирил Философ е участвал и в много мисии: Багдадска дипломатическа мисия при сарацините, Брегалнишка мисия, Мисия при хазарите, Мисия при аланите, Великоморавска мисия, Мисия в Панония, Борба с триезичната догма – Венециански диспут, Мисия в Рим.

Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия. Кирилицата се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски.

Господстващо сред учените обаче е разбирането, че още през 855 г. в манастира „Полихрон“ Константин-Кирил и Методий започват подготовката по създаването на графична система, отразяваща особеностите на славянския език, като окончателно я завършват през 862 – 863 г.

Базиликата „Сан Клементе“ е на три нива, като две от тях са под земята. На най-ниското се намира антична сграда от І век направена върху изгоряла през 64 г. по време на Нероновия пожар постройка. Второто (средното) ниво е християнска базилика от ІV век. Третото ниво се състои от трикорабна базилика, изградена през ХІІ век с ниска камбанария и атриум.

В Сан Клементе се виждат много от етапите на строителната история на Рим. В най-ниската част на базиликата са открити и отворени за публични посещение остатъци от езически митреум от 2 век с олтар на бога Митра.

Първата църква на това място е била устроена в дома на римския консул от 95 г. Тит Флавий Клемент, внуков племенник на император Веспасиан, който според римската църковната традиция е свети Климент.

През 6 век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент. През 861 г. св. Кирил Философ намира тялото на Св. Климент в Крим. Шест години по-късно той и Методий са поканени от папата в Рим и вземат останките на св. Климент с тях. Тялото на св. Климент е тържествено препогребано в "Сан Клементе". Година по-късно Кирил умира в Рим. Методий иска позволение да вземе тялото в Гърция, но папата отказва и тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в "Сан Клементе". По време на Френската революция тялото на св. Климент е преместено и се изгубва. По-късно доминикански монаси намират парченце от него и то е поставено отново в "Сан Клементе".