Запомнящи се моменти от Италия

На 09.05.23 пристигнахме в Италия, след дългото ни пътуване. Преди обаче да посетим първия град, Венеция, имахме възможност и да се полюбуваме за кратко на магичната Любляна. Всички бяхме доста изморени от пътя и нощувката в словенската столица беше като награда за нас. Хотелът беше под формата на малки къщички и двор помежду им, като всяка от "къщите" стаи поемаше между двама и четирима души.

На следващата сутрин пристигнахме във Венеция, град в североизточна Италия, изграден върху 117 малки острови, разделени от канали и свързани с мостове. Той е изключително красив и зареждащ град с много впечатляваща старинна архитектура. Впечатление направи на всички ни това, че "градският транспорт" във Венеция представляваха малки корабчета и лодки, с които се преминава от островче на островче. Каналите можехме да преминем с така известните венециански гондоли.

Катедралата "Сан Марко" (Basilica di San Marco)

Едно от най-запомнящите се места във Венеция е площадът "Сан Марко" и по-специално катедралата. Тя е най-величествената и вдъхновяваща сграда във Венеция! В архитектурата ѝ се преплитат влияния на западноевропейската и византийската архитектура. Тя сякаш разказва историята на Венеция от времето, когато градът е основна морска сила и въплъщава в себе си венецианската естетика. Намира се в източния край на едноименния площад и има връзка с Двореца на дожите.

Базиликата "Сан Марко" е едно от местата, които те оставят без дъх, няма думи, които могат да опишат нейната красота и въздействие. Това е едно от най-красивите архитектурни наследства, което поражда в нас възхищение.

10.05.23 На следващия ден тръгнахме отново на пътешествие към неповторимата Верона. Тя е известна с римския си амфитеатър, който е трети по големина в Италия. За всички влюбени, а и не само, беше интересно да разгледат къщата на Жулиета, където като че ли всички забравяха дали двамата влюбени са плод на шекспировото въображение или са реални.

Къщата на Жулиета е историческа сграда във Верона, Италия построена около 13 век. Популярна туристическа забележителност, която се свързва с легендарния дом на главната героиня от пиесата на Уилям Шекспир "Ромео и Жулиета". Известната постройка се отличава с характерен готически стил.

На тази великолепна статуя е изобразена уникалната Жулиета - тя се намира в двора на къщата. Омайва хората не само със своята прелест, а и с поверието за любов, което носи. Хората вярват, че ако потъркат дясната гърда на бронзовата Жулиета ще срещнат любовта, защото тя е символ на чистата любов.

Верона е прекрасен романтичен град с неповторима атмосфера, малки улички и уютни заведения, най-романтичното място, където да си пожелаеш любов и щастие!

За жалост времето беше срещу нас, но това не ни попречи да се насладим на великолепната Верона.

Въпреки всичко, успяхме и да отидем до Арена ди Верона, където се пренесохме в римския свят. Амфитеатърът е построен през 1 век и хиляди зрители са го посещавали, за да наблюдават гладиаторски битки и други състезания, провеждани на арената. Много малка част от първоначалната конструкция е запазена, защото няколко пъти бива разрушавана. През 12 век силно земетресение поразява града и оставя големи поражения върху Арената, а през 404 година император Хроний забранява гладиаторските игри и Арена ди Верона потъва в забвение.

Посетихме и Падуа, където отново времето не беше хубаво, и обиколихме забележителностите в града само с автобуса.

През всичките дни имахме достатъчно свободно време за разходки, а в по-дъждовните също намерихме начин да го оползотворим. Прекарахме часове в разговори помежду ни, настолни игри, разходки из различни търговски центрове и какво ли още не. Въпреки всички перипети, не смъкнахме усмивките от лицата си нито за секунда, защото ценяхме всеки момент в магична, макар и дъждовна, Италия.

За жалост моментите от екскурзията отлитаха нереално бързо и на 11 май потеглихме обратно към България. Пътят ни беше осеян също с големи перипетии, но бяхме твърде въодушевени, че да им обърнем голямо внимание. Времето отново прекарахме в сладки приказки и се доопознавахме, защото осемте месеца прекарани заедно в една класна стая определено не ни стигнаха.

Тъй като цели четири държави делят Италия от нашата родина, България, пътят беше разделен на две части.

Този път нощувахме в хърватската столица Загреб. Бяхме твърде уморени и удобните легла в хотела ни се сториха като попадане в рая.

На сутринта закусихме и без много губене на време потеглихме към България.

Минавахме неусетно граничните пунктове, освен този между Сърбия и България, където ни проверяваха над час. Бяхме прекалено щастливи и уморени и "не бяхме дребнави".

Пристигнахме късно вечерта в България и определено бихме повторили подобно пътешествие в Италия.

Рубриката подготви: Диляна Иванова, Максим Лютов и Диана Тодорова от 8а клас