Пернишкият фестивал е най-старият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965г., а първото му издание е на 16 януари 1966г. 

Развитие на фестивала през годините: 1966г. – 800 участници; 1974г. – над 2 000 участници; 2002г. – 5 056 участници; 2017г. – 6 944 участници.

Обикновено фестивалът се провежда в началото на Великия пост, най-често на Сирни понеделник, но в някои райони, като Западна България, това може да става и между Коледа и Богоявление. Произходът на кукерските игри често е свързван с предхристиянския гръкотракийски култ към Дионис.  

От 2008г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина.  

Традиционно във фестивалната надпревара участват около 6 000 души в около 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.  

Участниците идват в Перник на състезание за емоцията, веселбата, признанието, че са участвали. 

Зрителите от България и гостите от чужбина посещават фестивала, за да споделят магията на маскарадната традиция, да видят и пипнат маските и да си пожелаят здраве и късмет.  

Всички са очаровани от българския фолклор, от вълнуващото творческо присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията.  

Кукерски маски  

Повечето от маските са изработени на дървена конструкция. Върху нея се лепят разноцветни конци, парченца платове, огледала, лъскави пайети и други елементи, но най-вече преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият - е символ на водата и светлината. 

Маската трябва да се направи възможно по-грозна и по-страшна, за да изплаши и пропъди злото. Най-старинни се смятът маските, представляващи овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че техния произход е свързан с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни звънци.  

Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно, от другата - носът е гърбав, а лицето е зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света. 

Кукерски танци, облекла и игри  

Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оране и сеитба. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж.  

В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България носят кози, овчи или сърнешки кожи с козината навън, имат кожени маски на главите или са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове). 

Първият момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните като брашно, боб и яйца. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е „царят“. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват „царя“, след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува „цар“, а младоженец и булка.