КОНКУРС на тема „ПИСМО ДО ЛЕВСКИ“

📌По случай 150-та годишнина от гибелта на Васил Левски - Апостола на свободата, обявяваме конкурс за литературна творба на тема „Писмо до Левски“. В конкурса могат да вземат участие ученици от 36 СУ „Максим Горки“ от 1 до 12 клас. Класирането ще бъде в няколко възрастови категории.

📍Можете да пуснете писмата за участие в специална кутия от 06 до 15 февруари 2023 г., поставена във фоайето на централния вход.

🔴Очакваме творбите Ви! 

Да пазим и помним историята си!💙

Скъпи Апостоле,

Пиша ти това писмо, за да споделя мъката си. През сълзи гледам настояща България. За тази България ли даде живота си? За тази България ли жертва всичко, което имаше? Гледам и очите ми се пълнят със сълзи, моля се това, което виждам, да не е истина.

Апостоле, помогни ни! Помогни ни да осъзнаем, че толкова жертви са направени, за да сме свободни, да имаме свое отечество, с което да се гордеем - а ние не оценяваме свободата. Помогни ни да осъзнаем това, иначе нашата майка родина е в опасност - от самите нас. Ние не обичаме България. Иска ни се да сме родени в друга държава, на десетки хиляди километра от родината ни, защото България била пропадала ден след ден. А уж искаме нашата родина да е по-стабилна и да имаме бъдеще ние и следващите поколения. Уж се борим да запазим природата, живота на разни растения, птици и животни от червената книга на изчезващите видове. Ние - изчезващият вид хора, притежаващи достатъчно воля, обич и загриженост, за да се справим с проблемите на България.

Апостоле, помогни ни! Всеки ден виждам стари хора - младите вече избягаха - да спят по пейките и да изравят храната си от кошчетата за боклук, докато покрай тях минава беемвето на някое местно величие - било то политик или бизнесмен. Всеки ден ни заливат новини за брутално убити хора, за бездомни кучета, нападнали деца и старци, за бездомни хора, самоубили се или умрели от студ и глад. Дотук ли стигнахме?

Апостоле, помогни ни! Да осъзнаем, че България има нужда от нас и ние сами трябва да си помогнем. НЕ мога да приема, че това, което виждам днес, е съдбата на България и българите утре.

Благодаря ти, апостоле, че изслуша макар тъжния ми разказ за днешна България. Може да изглежда безнадеждно, но вътре в мен още има надежда, че България ще бъде като преди- Стара Велика България. С онази слава. А не просто забравен народ, мръзнещ през зимата по пейките на парковете и просещ през лятото по спирките на градския транспорт. Защото България е много повече от това. България е малко райско кътче. За жалост е толкова неоценена. Тя е всичко, за което някой би мечтал. България има крайбрежие. България има не една или две планини. България има култура, традиции и наследство. Траките (древните българи) са били първия народ, от който са открити останки.

И за какво ни е в крайна сметка всичко това, апостоле?! За какво, като никой не знае за него? Никой не зная коя е България нито пък какво има там. А ние, българите, не осъзнаваме какво имаме. Самоунищожаваме се. Бавно, но славно! Да, Апостоле, спечели за цял….неблагодарен народ. Алчен народ.

Благодаря ти, Апостоле! Благодаря!

Диляна Иванова 8а клас