ТУРЦИЯ

Двете опорни колони са високи по 318 m, което прави моста втори по височина в Турция след моста Явуз Султан Селим.

Над началото и края на моста имаше надпис - 18 март 1915 година, който символизира освен датата на началното на построяване на моста (18 март) и датата на морската победа на Османската империя на 18 март 1915 г. по време на военно-морските операции от Галиполската кампания. Дължината на главния отвор на моста, 2023 m, се отнася до стогодишнината на Турската република, която се навършва през 2023 г.

Чувството беше много нереалистично, особено защото бяхме единствените коли по моста и беше нощ.

В Кушадасъ ни посрещнаха изключително любезно, всички бяха много усмихнати и ведри.

Всичко беше толкова магично, в хотела имаше 7 басейна, аквапарк, "fun sun bar" (където се провеждаха игри по тенис на маса, дартс и подобни ежедневно),

"pub bar" (където всички футболни почитатели ходеха там вечер и гледаха футбол),

"sunset bar" (нашият любим бар, който беше на покрива на хотела),

сладкарница, spa & wellness center, амфитеатър (където всяка вечер се провеждаше шоу или игра с хора от публиката), библиотека, игрална зала, тенис корт и дискотека.

Освен всичко това, хотелът ни разполагаше с 4 а ла карт ресторанта- мексикански, италиански, средиземноморски, и турски.

Аз и моето семейство имахме удоволствието да посетим италианският такъв, където опитахме общо взето всичко от менюто.

Като предястие ни бяха поднесени брускети с чери домати, прошуто, салата капрезе и салата със сушени домати и аспержи.

За основно ястие аз избрах пилешки гърди с пълнеж от сирене чедър върху канапе от задушен спанак и босилек. Моите родители заложиха на пастата- баща ми хапна penne al arrabiata, с леко лютив сос, чесън, черни маслини и пармезан. Майка ми пък реши да опита pasta alfredo, талиатели с гъби, пилешко месо и пармезан. За десерт имаше тирамису и крем панна кота.

Имаше дори фотографи, които снимаха хората които се спускаха на най-стръмната пързалка в аквапарка. Опция да платиш за собствена фотосефия, било то на плажа по залез, изгрев или тем подобни, също не липсваше.

Едно от семействата получи най-милия подарък от децата си по случай годишнина от сватбата си- семейна фотосефия по залез слънце на плажа.

От приятелските семейства бяхме 5 тийнейджъри и нашите братя и сестри. Всички бяха доволни понеже ходихме отделно, на групи разделени по възрасти. Не пропуснахме и да се запознаем с част от персонала- двама от аниматорите и някои от сервитьорите. Всички бяха много добронамерени и когато имаха възможност идваха при нас. Всяка сутрин имаше водна аеробика и волейбол на плажа, както и водни атракциони с джетове.

Хотелът ни имаше собствена плажна ивица, където имаше и плажна дискотека. Пясъкът и плажът като цяло бяха много по-различни от българските, пясъкът беше като кал, а морето беше едновременно с чиста и мътна вода. В морето водата беше много топла. На плажа също имаше и “шатри” (малки постройки с два шезлонга и козирка над тях, а вътре- сепаре от диванчета, масичка и мини бар).

От брега на морето се виждаше другия бряг, който беше на гръцкия остров Самос, който може да бъде посетен с организирана екскурзия или самостоятелно с ферибот от пристанището на град Кушадасъ.

Имахме възможността да посетим древният Ефес, който е бил един от най-важните гръцки градове в Мала Азия, днес намиращ се в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В Античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва устието и така градът вече не е на самото крайбрежие. Ефес става известен при древните гърци, които построяват прочутия храм на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят. Основано през второто хилядолетие пр. н. е., светилището на ефеската Артемида, първоначално анадолската богиня-майка, се превърнало в едно от най-големите и мощни светилища на древния свят. Библиотеката на Целзйи е една от най-красивите сгради в Ефес, а впечатляващият открит амфитеатър с капацитет от 25 000, бил най-големият в древния свят. Двуетажната сцена е построена по време на управлението на император Нерон, а третият етаж е добавен по-късно, в средата на 2 век. Завършването на строителството му става едва по времето на император Траян. Акустиката на театъра е невероятна.

Библиотеката на Целзий е една от най-впечатляващите сгради в целия Ефес. Свитъците на ръкописите се съхранявали в шкафове в ниши по стените. Имало двойни стени зад библиотеките, за да ги предпазят от екстремни температури и влажност. Капацитетът на библиотеката била над 12 000 свитъка. Това била третата най-богата библиотека в древността след Александрия и Пергам.

Освен това посетихме и “Птичият остров”, чието име носи днешния град Кушадасъ. Бреговете там бяха лазурни и чисти, със спокойна атмосфера.

Дните ни се изнизаха така бързо... Тъкмо привикнахме към обстановката, а трябваше да се прибираме към България.

Прекарахме една незабравима и вълнуваща ваканция с дъх на солено море, топъл въздух и атмосферата на Древна Гърция.

Пожелавам на всички читатели на този пътепис да имат възможността да преживеят същите вълнуващи моменти като мен!

Подготвил рубриката: Диляна Иванова от 9а